Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Една моя позната има навика да си търси ново гадже, още преди да се е разделила с предишното си. Всички упреци, усмихвайки се мило, тя парира с обяснението, че никой не отива бос в магазина за нови обувки!