Четвъртък, 1 октомври 2026 | Кърджали Ясно небе 11°
Кърджали България Светът Спорт Обяви Видео eTV
В една психиатрична болница винаги за последния болен, който отивал за храна нямало ядене. Главният лекар решил да провери как стоят нещата и разпоредил в негово присъствие храната да се раздава поименно. Започнали: Хитлер, Сталин, Наполеон и т.н. докато се появил един болен с две чинии в ръце и казал на готвача: - Аз съм Кирил и Методий. Готвача се обърнал въпросително към главния лекар, който му казал: - Дай храна и на двамата та те написаха българската азбука.
Разни 2,279 прегледа
Следващ →

Още вицове

Наречете ме мързелив чревоугодник, но предпочитам Франция, където има 200 вида сирене, пред Англия, където има 500 вида чукове. Някъде в Щатите. По автомагистралата яко пердаши последен модел Понтиак. По едно време го задминава някаква непозната въшка.<BR>- Бре, кво става тува бе, вика си човека и натиска газта до дупка, но така и не може да настигне другата кола.<BR>След известно време до един мотел гледа спряла същата въшка. Копа спирачки нашия, слиза и гледа - ЗАЗ-ка. Влиза в бара, а там Чапаев.<BR>- Абе пич, ква е тая страшна кола бе, бахти и двигателя има. С к’во върви това чудо?<BR>- Ами с водка, отговаря Чапаев.<BR>- Как с водка бе?<BR>- Ами така - с водка.<BR>- Хм, я дай една водка да видим - обръща се нашия към бармана.<BR>- Съжалявам господине, водка нямаме - казва бармана.<BR>- Ами к’во имате?<BR>- Само уиски.<BR>- С уиски върви ли?- пита нашия Чапаев.<BR>- Ами на знам, момент да попитам - казва Чапаев, отива до колата, вдига капака и пита -<BR>- Петка, уиски ще пиеш ли? Не си мисли, че като помагаш на хората и те ще ти отвърнат със същото. Най-скъпия коктейл в света се сервирал в бар в Дубай, ама не съвсем. Везнъж обърнах един коктейл и така се напих, че забърсах колежката, но блъснах колата в едно ферари. Ферарито беше на шефа и той ме уволни. Във ферарито седеше и моята жена, която като ме видя с колежката, се разведе с мене и ми взе къщата. Учителката съветва учениците да бъдат внимателни към старите хора. - Аз преведох една стара жена през улицата! - хвали се на другия ден Пол. - Чудесно! - казва учителката. - А ти, Пиер? - Помагах на Пол. - Браво! А ти, Жан? - Аз помагах на Пол и Пиер. - Защо беше необходимо да им помагаш? - Ами, онази бабишкера изобщо не искаше да пресича. Аз я бутах отзад, а те я дърпаха за ръцете.