Четвъртък, 1 октомври 2026 | Кърджали Ясно небе 11°
Таксиметров шофьор качва късно вечерта млада, хубава жена. Кара я до адреса, спират и тя му казва: - Нямам пари. Може ли в натура? - Преди теб две ми платиха в натура, мен пари ми трябват! Стой в колата! Излезъл шофьора, по тротоара се прибира някакъв мъж. - Пич, изкаш ли да изчукаш едно хубаво маце, в колата е - само за 10 лв. - Готово брат ми! Дал 10 лв. и почнал да чука мацето в тъмната уличка. Шофьорът се дръпнал в страни да не пречи. В този момент минава един полицай, вади един фенер и свети в колата. - Кво правите господине? - Чукам жената. - Твойта ли, или чужда? - Мойта, мойта - преди да светнеш с фенера мислех, че е чужда..
Семейни 4,074 прегледа
Следващ →

Още вицове

Мутра се обажда в газификация: - Братле, какво става? От сутринта съм пуснал газовия котлон, а още не се е запалил. - А кибрит палихте ли? - Еййй, забравих! Сега ще запаля... Между приятелки: - Случивало ли ти се някога, мъжът ти да не се прибере вечерта вкъщи? - Само един път. Беше месец след сватбата, но се надявам да се върна. - Само от три дена сме женени, а ти вече започна да се прибираш на разсъмване. Защо? - Защото по цяла нощ разказвам на приятелите си в кръчмата колко много съм щастлив с теб. В ЦРУ инструктират разузнавач, заминаващ за България: - Пристигаш в Пловдив, отиваш на улица "Иван Стоянов" 27. Натискаш третия звънец отляво. Показва се законспирирания и неизползван 20 години наш агент Гарабед. Паролата е: "Поляхте ли си незабравките?", след отговора "Нямам незабравки, но отглеждам кокичета", му предаваш инструкциите. Пристига разузнавачът на посочения адрес, но забравил кой е бутона, чете надписите на звънците: " Гарабед Бедросян", " Гарабед Гарабедян", " Гарабед Хачекян", " Гарабед Папазян"... Звъни напосоки и казва паролата. Излиза брадясал и мургав арменец, който му отговаря: - Абе, аз не се занимавам с тия неща, но ако търсиш Гарабед Шпионина, натисни третия звънец отляво. - Докторе, не мога да заспя нощем! - Опитайте се да броите, докато заспите. Това ще ви помогне. След една седмица: - Докторе, нищо не става. Щом стигна до 10 и веднага скачам на крака… - Защо? Какво работите? - Боксьор съм.