Прибира се Петър от кръчмата яко налющен. Ляга си и заспива. На сутринта се събужда до тъща си и я пита:
- Защо не ми каза, че си ти?
- А, ами то.. нали ние не си говорим!
Съдията:
- Истина ли е, че дължите на съседа си доста пари?
Мъжа:
- Истина е!
Съдията:
- Тогава защо не му ги връщата?
Мъжа:
- Защото тогава вече няма да е истина!