Вицет — Кърджали

Вървели си виолист и циглуар из гората. По едно време ги наобиколили вълци. Тия си викат: "е сеа умряхме" По едно време виолиста си тръгнал да си вади виолата. Цигуларя: - Какво правиш бе? - Е как какво, ще зема да им посвиря па могат да се поусмирят малко и да не ни изядат! - Абе, що не пробваме най-напред с добро?

Любими Герои 03.10.2017 3,312 прегледа

Следващ →

Още вицове

- Спя. - Не спи, де. Хайде да си поговорим. - Утре ще си поговорим. Хайде да спим. - Но, писанчо. - Слънчице, спи ми се. - А аз така те искам. - Разказвай - как са нещата при теб? Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа: - Ей, дългият! Кой е най-красивият в гората? - Ти, лъвчо. След малко среща зебрата: - Ало, раираната! Кой е най-красивият в гората? - Ти си лъвчо. Продължава на татък и среща слона: - Ти там, клепоухия! Кой е най-красивия в гората? Слонът го хваща с хобота, мята го в блатото и си продължава пътя. Лъвът излиза от калта, отръсква се и мърмори: - Ей, кво се нервиш, бе...Можеше да кажеш просто, че не знаеш... Новодомец развежда тъща си из новата си къща: - Това тук е хола, тук е банята, тук кухнята... Това тук е вратата към терасата. Вярно, терасата още не е постороена, ама минавай, не се стеснявай... Звъни се на вратата. Отваря домакинята, на прага непознат мъж. - Извинете, нещо изведнъж ме заболя корема. Може ли да ползвам тоалетната, моля? - Как не ви е срам! Звъните на абсолютно непознати с такава молба! - Още веднъж извинете, моля. Права сте. По-добре ще е да се изсера в двора ви. Излизайки в пенсия, стар професор се прощава със студентите си: - Млади хора, трябва да ви призная, че половината от това, което ви преподавах, са празни неща, в които самият аз не съм вярвал никога! За съжаление, забравил съм коя половина...