На Иванчо една вечер му се наложило да остане да спи в на Марийка баба й. Когато станало време да си лягат бабата сложила между Иванчо и Марийка една дъска и инструктирала Марийка каквото и да и казва Иванчо тя да отговаря “не бива Иванчо”.
Легнали те и минали не минали 10 минути и Иванчо подхванал:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и тази дъска да стои между нас?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка и така махнали дъската.
Минали не минали 10 минути и Иванчо пак:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и ти да си облечена с дрехите?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка спазвайки думите на баба си.
На сутринта бабата станала и парвата и работа била да отиде да види как са спали децата вечерта. Видяла Марийка и попитала:
Бабче как мина снощи? , а Марийка отговорила:
-Бабо от това твоето „не бива, не бива”, Иванчо цяла нощ ми го набива.
Един човек си имал говорещ папагал. Един хубав ден връщайки се от работа, намира пред вратата няколко варела с нафта... Вътре намира папагала до отворения телефон и се сеща какво е станало. За наказание му заковал крилата за стената, като му казал, че ще остане там три дни. След известно време папагалът се обръща към една икона на Исус разпънат на кръст, и го пита:
- Ей, ти от колко време висиш там?
- Ами има няма 2000 години.
Папагалът възкликнал:
- Тоя кой знае, колко нафта е поръчал!?!?!?!?!?!