Прибира се Иванчо вкъщи, влиза в тоалетната и от вътре по мобилния си телефон звъни на домашния си. Марийка вдига. Иванчо шепти:
- Котенце, много те обичам - и изключва.
Излиза от кенефа и пита Марийка:
- Кой звъня сега? Да не търсиха мен?
- Не, една приятелка звънна да пием кафе.
Междуселски автобус. Баба сяда зад шофьора и поръчва:
- Момче, да се обадиш, когато стигнем до Попица!
- Бъди спокойна, бабо!
Автобусът се кламбичка час, два, три... По едно време бабата побутва шофьора:
- Много ли има още до Попица?
Шофьорът с ужас разбира, че е забравил. Тегли на ум една, върти волана, кара петдесет километра в обратната посока.
- Ето ти бабо, Попица. Слизай!
- Ама аз не съм за Попица!
- ???
- Дъщеря ми каза като я наближим, да си изпия хапчето!