Петък, 21 август 2026 | Кърджали Слънчево 22°
- Моят Борко е на “ти” с математиката, химията и физиката, затова винаги има отлични оценки по тези предмети. - Моят Иванчо също има отлични оценки по тези предмети, защото е на “ти” с математичката, химичката, физичката и директора на училището.
Ученически 3,742 прегледа
Следващ →

Още вицове

Истинското търпение се проявява тогава, когато не можеш да търпиш. Японска пословица Един шофьор пътувал с колата през зимата и го стопирала една стопаджийка. Качил я той в колата, обаче след малко колата се развалила и той излязъл от нея за да я оправи. Човъркал той по двигателя но ръцете му замръзнали, влязъл в колата, пъхнал ги между краката на жената и като се стоплили пак излязъл навън, за да продължи ремонта. След малко ръцете му пак замръзнали и пак по същия начин ги стоплил между краката на жената. На третия път оправил колата, влязъл вътре, запалил двигателя и тогава тя му рекла: - Добре де, ами ушите ти не измръзнаха ли? След първата брачна нощ младоженката гледа замислено мъжа си по време на закуската: - Оказва се, че и като ядеш го правиш като заек. Лекция в университета. Професорът: - А сега колеги, бихте ли ми казали пример за лошо стечение на обстоятелствата? Иванов! - Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви жена с прекрасен задник. Идва автобуса и тя се качва в него, преди да успееш да направиш каквото и да е... Професорът: - Чудесно, Иванов! Петров... - Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви мъж с прекрасен задник. Идва автобуса и той се качва в него, преди да успееш да направиш, каквото и да е... Професорът: - Добре, Петров! Колев... - Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Зад теб върви Петров, а скапаният автобус, не идва и не идва... Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Реклама — Зона 3 (728x90)