Когато дъщеря ми беше много малка ние с татко й й задаахме разни детски гатанки, но тя все неможеше да ги отгатне. И един ден за пореден път се убедих в детската оригиналност. Пак се шегувахме с нея и се смеехме, но тя като че ли се беше ядосала от това все да не може да отгатне. Тогава каза:
- Сега аз ще казвам: Мъничко, червеничко - невидимо! Що е то?
С баща й веднага заизброявахме всичко възожно червено, а тя само стоеше пред нас и много доволна не сваляше усмивка от лицето си. Тогава си признахме, че незнаем отговора, а тя гордо заяви:
- Е, как незаете? Това е домат скрит зад ъгъла!
И до днес си го припомняме и се радваме, а на тези които зададем гатанката немогат да позаят.
Имало някога един мъж.Уволнили го.Търсил работа тук - търсил там никъде не го приемали.Един ден отчаян си вървял по улицата и видял обява от зоопарка-,,Търсим служители".Отишъл той харесали го приели го ,а началникът му казал:
-Виж сега-тази работа не е много лесна.Понеже най-голямата ни горила умря ти трябва да се правиш на нея.
-Ами много не ми харесва тая работа,но така и така никъде не ме приемат-добре.
Отишъл той на другия ден- гледа хората му хвърлят бонбонки и т.н. и никой не разбрал ,че той е човек.Отишъл на другия ден вече възгордян започнал да се тупа по гърдите да се чеше-хванал едно въже и така силно се засилил-право в клетката на лъва.Останал няколко минути в безсъзнание и след това се събудил.Гледа-главата на лъва над него.Започнал да вика:
-Помощ!Помощ!В клетката на лъва съм!
Изведнъж лъвът го цапнал с лапата си по лицето и му казал:
-Млъкни бе,че ще ни разпознаят и двамата