Четвъртък, 1 октомври 2026 | Кърджали Ясно небе 12°
Съдията към ответника: - Разкажете още веднъж какво се случи! - Прибирам се след командировка - заразказвал ответника, и гледам, че в целия апартамент е разхвърлено, жена ми е разчорлена, а не намерих никой. Балконската врата беше отворена, поглеждам през балкона и виждам как един мъж по потник и бели гащи тъкмо излизаше от входа. Най-близо до мене беше хладилника и затова го вдигнах и го запокитих по човека, но успях да го улуча само по крака... Съдията към ищеца: - А вие какво бихте разказали? - Ами аз живея в този вход и всеки ден излизам да бягам за здраве - заразказвал ищецът. И тая сутрин при излизането ми от входа усетих някакво свистене над мен. Едвам се отместих, но явно е било недостатъчно бързо, защото хладилника ми размаза крака... Съдията към свидетеля (който е в инвалидна количка): - А вие какво бихте добавили? - Амиии, седя си аз кротко в един хладилник, и изведнъж усещам, че летя...
Семейни 4,520 прегледа
Следващ →

Още вицове

Две приятелки: - Аз съм Дракон според хороскопа. - Отдавна съм се сетила. Знаеш ли, как се изплаших, когато за първи път те видях без грим? Когато сантиметрите не достигат и чувството за хумор не помага. Аз съм красива, интересна, умна, интелигентна, с чувство за хумор, добра, грижовна, но....не и днес. "Тук беше Пешо", "Тук беше Мишо", "Тук беше Стоян"... Уж най-обикновени надписи...Но защо се нервя, защо??? От почерците ли е...или защото ги чета вкъщи в гардероба? Червената шапчица, Ги дьо Мопасан Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все още се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.