Войник се уволнява и тръгва да се прибира у дома. По стечение на обстоятелствата в купето му настаняват и една млада девойка. Началника на влака я предупреждава:
- Девойче, в купето има войник. Нали разбираш, две години не е виждал жена, сигурно се е разгонил яко, затова, ако почне да налита - викай силно!
Тръгва влака и след два часа от купето се чува див рев.
Началник влака нахълтва там с думите:"Какво се случи?"
Девойката седи на седалката, реве неудържимо и обяснява през сълзи:
- Когато този войник изяде запасите ми от храна за два дни, аз мълчах и търпях. Когато скъса покривката от масата и я направи на партенки, а старите си партенки постла на масата, аз мълчах и търпях. Но когато ми свали очилата, надяна ги на оная си работа и каза: "Гледай, пич, какъв крокодил ще чукаме сега..." - е тогава не можах да издържах
Их бин българче унд крефте
мутер мен ме е родила,
с готини блага гешефте
мойта хаймат ми е мила.
Их бин българче унд либе
мойте долари зелени,
и на Вуте да го тресна
първа фройде е за мене.
Их бин българче, ин фрайер
щад насран си аз живея,
българското в мен играе,
щом файда ме залюлее.
Их бин българче унд ваксна
в царски дни и Ново време,
зон на чалга съм прекрасна,
тохтер съм на гадно племе.