Чапай отива на фотограф и си поръчва снимка в героична поза. Фотографът го облича в генералска униформа, слага му в едната ръка пистолет, а в другата граната и снима. Чапаев поглежда снимката и казва:
- Не е достатъчно героична поза!
Фотографът го преоблича в рубашка и панталон, слага в едната му ръка сабя, а в другата знаме и снима.
Чапаев поглежда снимката и казва:
- Не е достатъчно героична поза!
- Е как да стане достатъчно героична, другарю? – пита фотографът.
- Как – много просто. Слагаш тук масата, върху нея слагаш едно шише водка, а аз с отвръщение гледам на другата страна.
С жена ми сме много щастливи. Може би защото имаме много общи неща. Свързват ни много знакови години. Например 1992. И за двама ни 1992 година е паметна. Само че за мен означава випуск, а за нея - набор!