Петък, 21 август 2026 | Кърджали 20°
Влакът излиза от дълъг тунел. В едно купе сред пътниците седят и двама младоженци. Мъжът (шепне на ухото на жена си): - Ако знаех, че тунелът е толкова дълъг, непременно щях да се възползвам. Жената (високо): - Значи, това не си бил ти?
Разни 2,136 прегледа
Следващ →

Още вицове

Вълкът гонил заека много дълго време. Накрая заекът се скрил някъде. Вълкът дълго търсил плячката си, но не успял да я намери. По едно време стигнал до машина за напитки. Бил много жаден от изморителното преследване. Пуснал 50 стотинки и си взел чаша пълна с лимонада. Харесало му и дал още 50 стотинки за вкусната напитка. Машината му напълнила чашата наполовина. Вълкът се учудил но изпил и нея. Поискал още лимонада и дал още пари. Този път машината нищо не наляла. Ядосан, вълкът започнал да удря машината. Накрая от вътре се чул гласът на заека: - И да блъскаш и да не блъскаш, няма повече пиш... Стар професор чете лекция в икономическия университет: - Робин Худ взимал пари от богатите и ги давал на бедните. С времето неговата група се увеличавала, а самите те почнали да се жалват ,че става все по-трудно взимането и искали повече пари и привилегии за самите себе си. А Робин Худ привикнал към разкошния живот, скъпи дрехи, скъпоценности. Започнал да пие само отлежало вино и да се вози в каляска с наета охрана...Парите, които събирал от богатите почнали да не стигат, наложило се да взимат пари от по-бедните. В началото им взели това, което те самите им дали, а после даже им взели и това което си били заработили самите бедни...Ах, за какво говорех?...Да, именно така в големите несгоди се родила данъчната служба.... 80 годишен старец отива на лекар с оплакването, че непрекъснато тича подир момичетата. - Е, значи сте още млад! - Ама не мога да се сетя за какво... - Обичам дъщеря ви. Не мога без нея да живея! - Тогава какво правите в кабинета ми? Погребалното бюро е на съседната улица! из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…" С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
Реклама — Зона 3 (728x90)