На Иванчо една вечер му се наложило да остане да спи в на Марийка баба й. Когато станало време да си лягат бабата сложила между Иванчо и Марийка една дъска и инструктирала Марийка каквото и да и казва Иванчо тя да отговаря “не бива Иванчо”.
Легнали те и минали не минали 10 минути и Иванчо подхванал:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и тази дъска да стои между нас?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка и така махнали дъската.
Минали не минали 10 минути и Иванчо пак:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и ти да си облечена с дрехите?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка спазвайки думите на баба си.
На сутринта бабата станала и парвата и работа била да отиде да види как са спали децата вечерта. Видяла Марийка и попитала:
Бабче как мина снощи? , а Марийка отговорила:
-Бабо от това твоето „не бива, не бива”, Иванчо цяла нощ ми го набива.
Искаш тялото си до... нечие друго тяло?!
Искаш да усещаш дъха му, нали?!
Да се потиш до пълна изнемога...?!
Искаш да се движиш, да пусираш, да гориш...?!
Напред-назад. Навът ре-навън...
Първо бавно. После лудешки бързо.
Искаш да смениш позата...?!
Сега си отзад... После отпред...
Искаш да не знаеш къде си?!
Тогава, какъв е проблема?
Качи се в градския транспорт в пиковите часове - изпълнението на вашите желания е гарантирано.