Марко Тотев чака да спре дъжда,Взима си чадъра,
слага си шушляковото яке и отива с колелото да пазарува.
Прибира се сух,оставя чантичките,съблича си якето,
подпира колелото на брезичката и ......се прибира.
От другата стая жена му нещо вика.Марко,ядосан,мокър до кости:
- Кво си се развикала ма?
- Виках ти да внимаваш,да не раздрусаш брезата.
- Иванчо, ти си преписал съчинението за кравите от Петърчо!
- Не е вярно, госпожо.
- А защо съчиненията ви си приличат като две капки вода?
- Защото сме писали за една и съща крава…