Петък, 21 август 2026 | Кърджали Слънчево 27°
Човекът е много странно същество- отсича дървета, прави от тях хартия и пише върху нея:"Да спасим дърветата!"...
Бисери 3,012 прегледа
Следващ →

Още вицове

Пияница влиза в кръчмата, сяда на бара, изважда един будилник и започва да пие. След известно време и неопределено количество алкохол поглежда бутилника и казва: - Два. Време е да си ходя. - Какво, два часа ли стана вече? - пита барманът. - Не, станаха два будилника. - Защо над леглото на блондинка виси буквата "О"? - За да не си забрави текста през ноща! Яхнал Крали Марко коня си Шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени... Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак - и от мене по-голям...". Върви нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани... Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак - и от мене по-голям..." Върви нататък, гледа Баба Яга: косата й оскубана, зъбите й избити, изнасилена, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита: - Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората? Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили: - Жив да си ми, баби, какъв си ми хубав, когато си трезвен... Журналист взима интервю от директора на лудницата: - Как разбирате дали пациентът е здрав, за да го изпишете? - Имаме стандартен тест - отговаря директорът. - Пълним една вана с вода и слагаме чаена лъжичка и черпак до нея. А след това караме пациента да излее водата от ваната. Журналистът се усмихва и казва: - И нормалният човек взима черпака, нали? - Не - отговаря директорът. - Нормалният човек изважда тапата. Съседът вече ме ненавижда официално. Вчера решихме да си изпечем шишчета на двора, запалихме барбекюто, приготвихме всичко и в същия момент чухме сирена на пожарната зад къщата, шум и крясъци. Втурнахме се да видим какво става. Оказа се, че гори къщата на съседа, от всички прозорци излизаха пламъци. Притичахме и започнахме да гледаме ошашавени. До нас стояха съседът и жена му. Той я прегръщаше, а тя плачеше и през сълзи гледаше към нас с такава ненавист в погледа, каквато не съм срещал и във филмите за войната, когато фашистите разстрелваха партизаните. Отначало не се усетих, но после зацепих, че стоим пред пожара със суровите шишчета в ръце...
Реклама — Зона 3 (728x90)