Госпожата на класа на Иванчо дала домашна да се напишат осем цвята, оприличени на нещо. Марийка като съвестна ученичка си написала домашното на компютъра и го изпринтила готово за другия ден.
1. Снежно бяло
2. Лимонено жълто
3. Тревно зелено
4. Алено червено
5. Небесно синьо
6. Орехово кафяво
7. Бебешко розово
8. Гарваново черно
Но понеже Иванчо го домързяло да напише домашното сам и помолил Марийка да му го изпрати по скайп да си го принтира да не е без домашно. Тя му го изпратила, но при нагласянето в листа от програмата в текста станала лека грешка, всяка първа дума отивала на долния ред, но Иванчо изобщо не забялязал.
На другия ден учителката поискала домашното на Иванчо и ето какво и представил той.
1. Гарваноево бяло
2. Снежно жълто
3. Лимонено зелено
4. Тревно червено
5. Алено синьо
6. Небесно кафяво
7. Орехово розово
8. Бебешко черно.
Добре дошли в 21-ви век! Телефон БЕЗ жици. Кухня БЕЗ огън. Кола БЕЗ ключ. Храна БЕЗ мазнини. Млади БЕЗ работа. Управляващи БЕЗ скрупули. Връзки БЕЗ основи. Отношения БЕЗ внимание. Жени БЕЗ страх. Деца БЕЗ бащи. Мъже БЕЗ топки. Чувства БЕЗ сърце. Образование БЕЗ стойност. Младежи БЕЗ възпитание. Всичко става БЕЗ, даже и надеждите са БЕЗ край! И всичко това ме оставя БЕЗ думи...