Четвъртък, 1 октомври 2026 | Кърджали Предимно ясно 11°
Кърджали България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Момичета, не се омъжвайте за чужденци, подкрепете българското производство!
Разни 2,102 прегледа
Следващ →

Още вицове

Всяко начало без стимул е край без следа. На празничная гуляй ми идват най-добрите идеи за убийство. Алфред Хичкок Коледа би бил много по-спокоен празник, ако човек можеше да е сигурен, че гостите няма да дойдат никога повече. Елизабет Джордж Каквото и да подариш, все ще ти се разсърдят. Ото фон Бисмарк Ако още веднъж чуя Тиха нощ, не мога да гарантирам нищо. Марк Твен Добре е брадвата, с която е отсечена елхата, да ти е подръка и на тържеството. Готфрид Келер Както се чува от добре информирани източници, в ада цари вечна Коледа. Хелмут Кватлингер Ах, как са за завиждане народите, които не познават коледния празник! Фридрих Ницше Отново идва Коледа. Боже, помогни ми да я изтърпя! Теодор Щорм Човек не остарява през годината, а по време на коледните дни. Грета Гарбо Видът на украсено коледно дръвче може да докара унило настроение и на най-веселия мъж. Жан Тати Двама писатели, които през цялото време се съревновават, се срещат на улицата. Единият злобничко пита: - Видях новата ти книга. Не можах да разбера, кой ти я е написал. Вторият веднага го затапва: - Аз пък не мога да разбера, кой ти я е прочел? Някога в едно село пристигнал чужденец.Той попитал хората там какво може да го впечатли в това малко китно селце.Отговорили му: Еееееее там на край селото, в една схлупена къщурка има един, който с патката си троши орехи.Почудил се нашия човек, отишъл и видял един, който като хване пищова си и троши орехчетата и останал изумен. След 30-40 години нашия човек отново минавал през същото село и попитал за трошача на орехи-"там е, там е, но вече е стар"-отговорили му.Влязъл той в къщата и какво да види- оня трошел с патката си кокосови орехи "Абе, Чиче,какви ги вършиш бе"-попитал го... "Старост-нерадост, Синко - не виждам ги вече" Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: - Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! - А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: - Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала... Белград ли беше...? София ли беше...?