Червената шапчица, по Едгар Алън По
Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.
Отишъл Гарабед на гости на Киркор. На вечеря здраво преял и през нощта така го напънало, че нямал време да търси тоалетна. Вдигнал фикуса от саксията, свършил си работата и го сложил обратно. На сутринта станал и си заминал по живо по здраво. След един месец получава телеграма: "Гарабед, кажи къде сра! Tри квартири сменихме - все мирише и мирише!"