Събота, 22 август 2026
|
Кърджали
20°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Кърджали
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Mомче и момиче си говорят. Mомичето: "познай какво ми казаха онези мъже ей там", момчето: "не мога да позная, какво?", "казаха, че съм най-хубавата жена, която са видяли днес", момчето: "раничко е още..."
Прочети още подобни вицове
Няма снимки
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
"Основния проблем с цитатите в интернет е, че хората вярват в тяхната автентичност." Ленин
Бисери
03.10.2017
3,763 прегледа
Следващ →
Още вицове
Никога не съм разбирал смисъла на спортното ходене. Винаги съм се чудел - кой го е измислил и въобще, как ли му е хрумнало. Но днес след обяда, когато рязко ме сви корема и поех по дългия коридор към тоалетната, най-после разбрах, как се е появил този спорт.
Една жена празнувала своя петдесет годишен юбилей - гости, ядене, пиене... Обичайните неща. Съпругът и вдигнал тост: "Вдигам тост не за твоите 50 год., на които си като кисела зелка, вдигам тост не за твоите 35 год., на които бе като ароматен френски коняк, вдигам тост не за твоите 25 год., на които бе като пенливо шампанско, а вдигам тост за твоите 17 год., на които бе като сочна праскова!..." Гостите онемели притеснено... Рожденничката се изправила с чаша в ръка: "Вдигам тост не за моите 17год., на които бях като сочна праскова, която ти взе нахапана, вдигам тост не за моите 25 год., на които бях като пенливо шампанско, което ти пиеше с приятели, вдигам тост не за моите 35 год., на които бях като ароматен френски коняк, който ти делеше с комшията, а вдигам тост за моите 50 год., на които съм като кисела зелка, с която ти с кеф би замезил, ако не ти беше тъп ножа, за да я нарежеш!"
Червената шапчица, Оноре дьо Балзак Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновена и затова няма да се спираме по-подробно на нея.
- Иванчо, защо вчера не си бил на училище? — Ами учителката имаше рожден ден и реших да й направя подарък. — Какъв подарък? — Ами не отидох на училище.
- Е, и как е животът след сватбата? – пита една приятелка друга. - Проблеми със секса имам... - Какво е станало? - Само да почнем и мъжът ми се появява на вратата.