Днес излязох от къщи и срещнах съседката, която страшно много ми харесва, и тя ме погледна и ми се усмихна! Да, определено ми се усмихна! Това беше такова зареждане с позитивна енергия, че пътувайки за работа, аз греех направо. И даже хората по улиците ми се усмихваха, чувстваха моето настроение. Пристигнах в работата, а Генко ми каза:
- Така ли ходиш по улицата? Вдигни си ципа!
Учителката пита Иванчо:
- Иванчо, колко прави едно по едно?
- Шейсет и четири!
- Грешка! Марийке, колко е едно по едно?
- Четвъртък!
- Пешо бе, колко е едно по едно?
- Едно! - отговаря Пешо.
- Браво! Как разбра?
- Разделих 64 на четвъртък!