Иванчо отива в пустинята... Изведнъж вътрешният му глас казва:
- Иванее, копай, тук има злато!!!
Копал, копал Иванчо... няма злато...
След малко вътрешният глас отново казва:
- Копай, тук има злато!!!
Пак нищо нямаа...?! Така няколко пъти и нищо...
Накрая вътрешният глас отново казва на Иванчо:
- Копай, тук има злато!!!
Иванчо копал копал и накрая намерил много злато... В тозии момент вътрешният му глас учудващо отвърнал:
- А...?!
- Реших да уволня секретарката си, - казва директорът.
- Защо? - пита инженерът.
- Ами, наскоро имах юбилей. В този ден я срещам на улицата, тя носи едни големи торби. Предложих й да й помогна. Занесох торбите до тях и тя ме покани на чашка кафе.
- Всичко това е много хубаво!
- Влязохме у тях. Тя отиде в съседната стая и ми каза да не влизам там, докато тя не ме извика.
- Прекрасно!
- След няколко минути тя ме извика, влизам аз и гледам в стаята сложена огромна трапеза и около нея всичките ми подчинени.
- Та това е великолепно!
- Но представяш ли си в какъв вид влязох аз...