За гонки на администратори на Facebook групи, свързани с протеста, сигнализират читатели. Във форумите се заговори за двама задържани модератори в столицата и няколко изтрити групи в социалната мрежа.
Както е известно преди дни се активизираха така наречените Facebook – контрольори, които стоят зад закриването на едни от най-големите групи в социалната мрежа, създадени след погромите в Катуница. Изчезна и "В подкрепа на арестуваните българи в Катуница". Близо 100 групи, се появиха във Facebook след убийството на 19-годишния Ангел Петров.
След масовото изтриване на групи обаче веднага бяха създадени паралелни, в които се организира масов протест в събота. Тогава президентът Георги Първанов свиква консултативния съвет по национална сигурност, посветен на ситуацията в Катуница. Протестите ще съвпаднат със заседанието. От МВР също обявиха, че започват засилен контрол върху информацията разпространявана в социалните мрежи.
В същото време излезе изследване на Националния център за безопасен Интернет при Фондация "Приложни изследвания и комуникации", според което преобладаващата част от учениците смятат, че изпращането и получаването на агресивни електронни съобщения в повечето случаи е просто за забавление (80%) и само в 20% от случаите целта е да се нарани другия.
Повече от половината от учениците споделят, че са изпращали обидни или унизителни съобщения на непознати с цел да се позабавляват на чужд гръб, сочат още резултатите.
Организирането на протести през социалните мрежи и инцидентите в редица градове в страната през последните дни заострят вниманието върху ролята на Интернет в насаждането на омраза и подбуждането към насилие.
Националният център за безопасен Интернет при Фондация "Приложни изследвания и комуникации" отдавна изследва връзката между агресията онлайн и офлайн. Той представи резултатите от последното си изследване върху онлайн-агресията на петата международна конференция "Да предпазим децата и младите хора онлайн" на 22-21 септември във Варшава. Изследването беше проведено онлайн сред 213 деца на възраст 12-18 години, 33 родители и 1033 учители в периода август-септември 2011 г.
Отговорите на родителите и учителите показват, че техните представи за поведението на децата в Интернет са много близки до действителното поведение, за което споделят учениците, с едно изключение – възрастните подценяват колко често децата се отнасят агресивно с непознати.
Проучването демонстрира, че повечето деца с агресивно поведение в Интернет нямат преднамерено желание да наранят другия. Дори когато съобщенията са обидни или унизителни, и двете страни ги възприемат като безобидна шега. Изглежда, че в дигиталното общество се е зародила култура "Омраза за забавление", функционираща като среда, в която децата експериментират със своята идентичност, социалните рамки и норми чрез отъждествяване с негативното.
За съжаление възприемането на тази форма на насилие като безобидна може да обясни и липсата на по-сериозно отношение от страна на много възрастни в случаите, когато онлайн насилието прерасне в онлайн тормоз. Още повече, че приемането на тази култура води до изкривяване на самите социални норми и води до още по-шокираща онлайн-агресия и още по-силно изразено агресивно поведение. Ефективни мерки за справяне са промяната на действащите нагласи чрез обучение на децата в ненасилствена комуникация, развиване и обогатяване на техните социални умения, както и утвърждаване на позитивни социални норми в Интернет пространството.
