Наличието на популация от мечки у нас е предимство, защото привлича туристи. Хората са готови да заплатят, за да видят дори само следа от мечка. В Хърватия и Румъния наблюдението и търсенето на следи от мечки се е превърнал в печеливш бизнес. У нас този вид туризъм прохожда в Девин и Триград.

Мечките у нас обаче не могат да бъдат преброени, тъй като обикалят огромни територии. Единственият начин да се установи точната им численост е ДНК анализът, категоричен е Александър Дуцов от Сдружение за дивата природа "Балкани". У нас кафявите мечки са разпространени основно в планинските области - Централна Стара планина, Витоша, Рила, Пирин и Западни Родопи, посочва БТА. По неофициални данни в Рило-Родопския масив има около 550 мечки, а в Стара планина са около 200. В България най-общо има между 500 и 800 мечки. В Италия те са 60, а в повечето западноевропейски държави тези животни са отдавна изчезнали и се внасят от други страни.

Най-честите срещи с мечки напоследък са в Родопите. Поради голямата безработица в района, хората навлизат все по-навътре в гората. Намират препитание като секат дърва, събират гъби, билки, горски плодове. Нормално е вероятността от среща с мечки да се увеличи.

Рискът от инциденти се увеличава и защото домашните животни се оставят без надзор, поляните не се косят, гората навлиза в селата и дистанцията между хората и мечките се скъсява. С изсичането на горите и строителството хората навлизат в територията на мечките.

Кафявите мечки са интелигентни и с времето са развили силен срах от хората, посочват природозащитниците. Обикновено при среща с човек мечката го подушва и чува отдалеч, отдалечава се спокойно, без паника. Най-чести са случаите на нападение на мечки върху хора при неволно или нарочно доближаване до бърлоги, гонене с кучета или стрелба. Тези действия дават на мечката сигнал за атака.