България най-после се готви да въведе т.нар. право на забрава за хората, преживели онкологично заболяване, каквото вече има в редица европейски страни. Това ще им позволи след определен период от края на лечението диагнозата им да не бъде вземана предвид когато сключват застраховка към потребителски кредит.

Така застрахователите няма да могат да използват миналото онкологично заболяване при определянето на условията и цената на полицата. Това предвиждат промени в Закона за потребителския кредит, които вече минаха на първо четене в парламента и с които България транспонира европейската Директива (ЕС) 2023/2225 за договорите за потребителски кредити. Директивата предвижда държавите членки да забранят използването на данни за диагностицирано онкологично заболяване за целите на застраховка, свързана с кредит, след определен период от края на лечението. Максималният срок е 15 години, но държавите могат да изберат и по-кратък.

Българското правителство предлага срокът да бъде до 10 години след края на лечението, като се позовава на становище на Експертния съвет по медицинска онкология към Министерството на здравеопазването и на практиката в други държави от ЕС.

Омбудсманът Велислава Делчева обаче смята, че срокът е твърде дълъг и ощетява хората. „Разпоредбата предвижда личните данни относно диагностицирането на онкологични заболявания при потребителите да могат да се използват за целите на застрахователна полица, свързана с договор за кредит, до 10 години считано от приключване на активното медицинско лечение на потребителя. Становището ми е, че определената горна граница на срока – 10 години, е непропорционална на риска за финансовата институция при краткосрочните и малките кредити. По този начин, хора, преминали онкологични заболявания, ще бъдат лишени необосновано от средства, които са им необходими за спешни нужди, напр. за ремонти, за погасяване на задължения за комунални услуги“, се казва в становището на омбудсмана към законопроекта.

Затова омбудсманът предлага да се намали срокът на 5 години или да се въведе диференциран подход – различна граница в зависимост от възрастта, когато лицето е било диагностицирано, каквато е практиката в други европейски страни.

Предстои да стане ясно ще бъдат ли направени промени между първото и второто четене.

Като цяло предложеният от българското правителство 10-годишен срок се вписва в първоначалните модели на редица европейски държави. През последните години обаче в Европа се наблюдава тенденция към съкращаването му на фона на развитието на съвременните терапии и удължената преживяемост на пациентите с рак. Така страни като Франция, Белгия и Испания вече прилагат петгодишен период. В други държави общият срок остава 10 години, но на много от тези места действат по-кратки срокове за определени диагнози и възрастови групи.

По данни на европейската инициатива „Прекратяване на дискриминацията срещу хората, преживели онкологично заболяване“ (Ending Discrimination against Cancer Survivors) към юли 2026 г. 11 държави от ЕС са въвели законодателни мерки за защита на преживелите рак от дискриминация при достъпа до финансови и застрахователни услуги. Това са Франция – първата страна в ЕС, въвела такъв закон през 2016 г.; Белгия; Нидерландия; Португалия; Румъния; Кипър; Италия; Испания; Словения; Малта и Ирландия. Моделите обаче се различават – както по сроковете, така и по обхвата на защитата.

Франция: забрава пет години след края на лечението

Франция първа въвежда правото на забрава в закон още през 2016 г. Съгласно последните поправки от 2022 г. хората, преживели рак, вече не са длъжни да декларират заболяването си при сключване на застраховка за обезпечаване на кредит пет години след края на лечението, ако през този период не е имало рецидив. Преди законовата промяна срокът е можел да достига десет години.

Защитата се отнася за всички видове рак, независимо на каква възраст е поставена диагнозата.

Френският закон въвежда и друга съществена промяна: от 1 юни 2022 г. застрахователите нямат право да изискват попълване на здравен въпросник от кредитополучатели, които към края на срока на кредита ще бъдат под 60-годишна възраст, когато застрахователната сума не надхвърля 200 000 евро. Целта е хората да могат да получат застрахователно покритие при еднакви условия, без допълнителни премии или изключения заради здравословното си състояние.

Италия: различни срокове според диагнозата

Италия въвежда законовото право на забрава за преживелите онкологично заболяване от началото на 2024 г. Целта е да се предотврати дискриминацията на хората, преборили рака, и да се гарантира равният им достъп до финансови услуги и други възможности.

В Италия защитата обхваща банкови, финансови, инвестиционни и застрахователни услуги, както и други области, включително осиновяването и приемната грижа.

Общото правило е хората да се ползват от тази защита 10 години след края на активното лечение, при условие че няма рецидив. Ако ракът е диагностициран преди навършването на 21 години, срокът се съкращава на пет години.

Италия обаче е въвела и значително по-кратки периоди за определени видове и стадии на заболяването. Те варират от една до седем години. Например при рак на гърдата в първи и втори стадий срокът е една година, независимо от възрастта. Същият едногодишен период важи за колоректален рак в първи стадий и за рак на тестисите. При рак на матката срокът е пет години, а при меланом и рак на маточната шийка – шест години за хора, диагностицирани след навършване на 21 години.

За някои други заболявания сроковете също са съобразени с възрастта. Например при лимфом на Ходжкин те са пет години за хора, диагностицирани преди навършване на 45 години. При рак на щитовидната жлеза срокът е една година за жени, диагностицирани преди 55-годишна възраст, и мъже, диагностицирани преди 45-годишна възраст, с изключение на анапластичния рак.

Тези периоди се изчисляват от края на активното лечение – последната противоракова лекарствена терапия, лъчетерапия или операция – при условие че няма рецидив.

Испания: пет години след пълното възстановяване

Испания също въвежда право на забрава във връзка с онкологичните заболявания през 2023 г. Основното правило е, че след пет години от пълното възстановяване диагнозата рак вече не трябва да се разглежда като част от медицинската история или като специален риск при достъпа до определени услуги.

Според Федерико де Монталво Яаскелинен, заместник-председател на Испанската асоциация по здравно право, защитата е свързана преди всичко с потребителски кредити, застрахователни полици и ипотечни кредити. При договори, за които обичайно се изисква информация за медицинската история, човекът не би трябвало да е длъжен да разкрива предишната си онкологична диагноза след изтичането на петгодишния срок.

Това означава, че застрахователят не може да откаже покритие с аргумента, че човекът е бил болен от рак преди шест или седем години. Според испанския експерт петгодишният период се основава на клинични критерии и на разбирането, че след този срок пациентът се счита за излекуван.

Прилагането на правилото обаче поражда и спорни въпроси. Един от тях е свързан с хората, при които ракът е станал хронично заболяване – тоест не може да бъде напълно елиминиран, но с лечение остава под контрол. Според Яаскелинен тези пациенти засега не попадат в обхвата на правото на забрава, тъй като не се смятат за напълно излекувани. Обсъжда се обаче дали изключването им не представлява форма на дискриминация.

Друг спорен момент е как се изчислява петгодишният срок при последващи, т.нар. адювантни терапии. Те се прилагат след основното лечение, за да намалят риска от рецидив, и са особено разпространени при рака на гърдата. Възниква въпросът дали тези терапии трябва да се смятат за част от лечебния процес и съответно дали срокът за придобиване на право на забрава започва да тече след тяхното приключване. Според испанското законодателство обаче правото да бъдеш забравен се прилага за хората, които са напълно излекувани, но прилагат превантивно адювантна терапия.

Испанският експерт посочва и друг проблем: макар законодателството да е прието, част от насоките на Министерството на здравеопазването не са нормативни актове. Това поражда дебат дали са необходими по-обвързващи правила, които да гарантират, че всички застрахователи ще прилагат еднакво защитата.

Белгия – пет години, но и по-кратки срокове за определени диагнози

Белгия приема закон за правото на забрава през април 2019 г., който влиза в сила през февруари 2020 г. Първоначално предвиденият срок е 10 години, но впоследствие е съкратен. От 1 януари 2025 г. той е пет години независимо от възрастта, на която е поставена диагнозата.

Белгийският модел обаче предвижда и диференциран подход според конкретното заболяване. Например за определени ранни стадии на рак на гърдата срокът е съкратен до една година.

От 1 юни 2026 г. защитата е разширена и по отношение на застраховките при нетрудоспособност. При определени условия хората, преживели рак, вече не са длъжни да декларират онкологичната си история след изтичането на петгодишния срок.

Нидерландия – срокът зависи от възрастта и диагнозата

Нидерландия е сред първите европейски държави, които още през 2021 г. въвеждат законови регулации срещу финансовата дискриминация на хората, преболедували рак. Те им гарантират „правото да бъдат забравени“ при кандидатстване за ипотечни кредити и сключване на свързаните с тях застраховки „Живот“. Основните рамки на нидерландския модел определят 10-годишен период за възрастни (диагностицирани след 21-годишна възраст), през който не трябва да е регистриран рецидив след приключване на активното лечение. За хората, разболели се в детска или младежка възраст (под 21 години), този срок е съкратен наполовина – на 5 години.

Страната прилага и специална референтна таблица за конкретни форми на онкологични заболявания с по-добра прогноза (като някои видове рак на гърдата, щитовидната жлеза или меланом), за които изискуемият период без болест се съкращава допълнително на 3 до 5 години. Тези правила важат за застрахователни полици, покриващи кредити до определен финансов таван – в рамките на около 270 000 – 300 000 евро, като след изтичането на съответния срок застрахователите нямат право да изискват медицинска информация или да налагат по-високи премии.

Португалия – защита не само при онкологични заболявания

В Португалия законът за правото на забрава е в сила от 1 януари 2022 г. Той урежда защитата при кандидатстване за жилищни и потребителски кредити, както и при сключването на задължителните и доброволните застраховки към тях. Обхватът включва и кредити за търговски или професионални цели, когато са сключени от физически лица, както и свързаните с тях застраховки.

Общият срок за преживелите рак е 10 години, а за диагностицираните преди навършване на 21 години – пет години. Законът забранява увеличаването на застрахователните премии или изключването на покрития заради съответното заболяване. Ограничени са и възможностите за събиране и обработване на медицинска информация в преддоговорния етап.

През април 2026 г. Португалия разширява защитата, като включва и хората с хепатит C, HIV и диабет.

Румъния – седем години общ срок и пет за младите хора

Румъния въвежда подобна защита със специален закон, приет през юли 2022 г.

Общият срок е седем години след края на лечението, а за хората, диагностицирани преди навършване на 18 години – пет години.

Според закона, когато застрахователят поиска документи за оценка на риска, човекът, преболедувал рак, има право да откаже да предостави документация за онкологичното си лечение след изтичането на съответния период. Застрахователите са задължени изрично да информират клиентите за това право.

Словения – седем години и специални правила за други заболявания

Словенският парламент приема закон за правото да бъдеш забравен през ноември 2024 г., а той влиза в сила на 18 юни 2025 г.

Общият срок за хората, преживели рак, е седем години след края на лечението, при условие че няма рецидив. За диагностицираните преди навършване на 21 години той е пет години. Предвидени са и по-кратки срокове за определени видове и стадии на рак.

Словенският закон има по-широк обхват, тъй като включва и други заболявания – HIV и хепатит C. За хората с HIV защитата се прилага след една година ефективно лечение, при условие че вирусът не се открива в кръвта в продължение на поне шест месеца. При хепатит C срокът е три месеца след успешно приключване на лечението.

Ирландия – пет години, но само за ипотечни застраховки

Ирландският парламент приема закона за правото да бъдеш забравен на 8 юли 2026 г., и влиза в сила на 15 октомври.

Застрахователите вече са длъжни да не вземат предвид минала онкологична диагноза при кандидатстване за застраховка, обезпечаваща ипотечен кредит за основното жилище, ако са изпълнени две условия: активното лечение е приключило най-малко пет години преди кандидатстването и пациентът е бил в пълна ремисия също най-малко пет години.

Защитата се прилага за застрахователно покритие до 650 000 евро. За сумите над този праг се прилагат обичайните правила за оценка на риска. Преди законовата промяна в Ирландия действа доброволен кодекс на застрахователния сектор.

Гърция и Люксембург – защита и без специален закон

Някои държави предлагат подобна защита и без специално законодателство.

В Гърция през 2024 г. е приет доброволен кодекс на поведение, разработен съвместно от застрахователния сектор, Министерството на финансите и Федерацията на онкологичните пациенти. Той предвижда застрахователите да не вземат предвид онкологичната диагноза след 10 години, или след пет години, ако заболяването е диагностицирано преди навършване на 18 години. Защитата се отнася до застраховки „Живот“, свързани с ипотечни, потребителски и професионални кредити, до общ размер от 300 000 евро.

В Люксембург от 2020 г. действа споразумение между държавата и застрахователния сектор, което предвижда срок от 10 години, съкратен на пет години при диагноза преди навършване на 18 години. През юни 2025 г. е внесен законопроект за законово уреждане на правото на забрава и въвеждане на петгодишен срок. Към 3 ноември 2026 г. законопроектът все още е в парламентарна процедура и предложението не е влязло в сила.

Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея работиха Мартина Бозукова (Mediapool, България); Silvia Martelli (IL SOLE 24 ORE, Италия); Laura Camacho (El Confidencial, Испания); Francesca Barca (Voxeurop Франция).