Властите в Обединените арабски емирства временно затвориха плажове в емирството Ум ал Кувейн след разлив от танкер. Засега не е потвърдено дали инцидентът е свързан с иранските атаки.

Двойно повече петрол по повърхността

През последните месеци търговски кораби и петролни танкери са обект на нападения в Ормузкия проток – ключов маршрут за транспорта на петрол и газ между Персийския залив и Оманския залив. Анализ на сателитни изображения от учени от Университета на Южна Флорида показва рязко увеличение на замърсяването. През март 2026 г., когато бойните действия са особено интензивни, количеството петрол по повърхността на Персийския залив е приблизително два пъти по-голямо от очакваното при липса на мащабен конфликт, посочва океанографът Брайън Барнс.

При някои от атакуваните кораби сателитите засичат петролни следи, простиращи се на стотици километри. Изследователите обаче предупреждават, че изображенията показват разпространението по повърхността, но не и дебелината на замърсяването. Заради бойните действия достъпът до района е ограничен, което затруднява оценката на щетите върху морските организми.

Застрашена е една от най-уникалните морски екосистеми

Персийският залив е дом на множество видове морски костенурки и риби, както и на втората по големина популация в света на дюгони – морски бозайници, известни и като морски крави. В района се намират и важни местообитания на китови акули, делфини и морски птици. Подводните тревни полета, мангровите гори и кораловите образувания осигуряват условия за размножаване и развитие на различни видове.

Войната се разгръща и през пролетта – ключов период за размножаването на много морски животни. Според Бернхард Ригъл, професор-климатолог, замърсяването може да има последици, които ще се усещат години наред.

Персийският залив е особено уязвим, защото е сравнително плитък и има само един тесен излаз към открития океан – Ормузкия проток. Това ограничава разсейването на замърсителите. Петролът може да се пренася между различни части на залива в продължение на години, независимо къде е възникнал разливът.

Опитът от войната в Персийския залив през 1991 г. показва колко трайни могат да бъдат щетите. Тогава отстъпващите иракски сили подпалиха стотици петролни кладенци в Кувейт. По думите на Ригъл и днес на места по саудитското крайбрежие в пясъка могат да бъдат открити остатъци от стария петрол.

Риск и за питейната вода

Замърсяването заплашва и водоснабдяването на държавите от региона. Десетки милиони жители разчитат на инсталации за обезсоляване на морска вода, а страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив произвеждат около една трета от обезсолената вода в света. Бахрейн и Кувейт са почти изцяло зависими от този източник за питейната си вода.

Ако петролът засегне подобни съоръжения, последствията могат да бъдат сериозни. По време на войната през 1991 г. Кувейт е трябвало да разчита на Саудитска Арабия, Турция и други държави за доставки на питейна вода.

Екологичните щети могат да имат последици и за научните изследвания. Персийският залив е естествена лаборатория за изучаване на адаптацията на морските организми към високи температури – условия, които според учените може да станат обичайни за други морета към края на века.

Унищожаването на тази екосистема би означавало не само загуба на видове и местообитания, но и пропусната възможност да се разбере как океаните ще се променят под натиска на климатичните промени.