„Поляните“ е живописна местност на брега на морето, в землището на Синеморец. За съжаление тя все повече се отдалечава от името си и скоро ще трябва да се прекръсти на „Кварталът“. Въпреки всякакви закони, забрани и ограничения, на  „Поляните“ през годините никнат „къщички“, а наскоро общината разреши да се строят и улици. Нищо, че райското късче е част от Природен парк „Странджа“, територия, която трябва да се пази зорко от бетон и асфалт.  „Странджа“ е със статут на природен парк от 1995 г. Със своите над 116 хектара той е най-голямата защитена природна територия в България. Парадоксът е, че вече 31 години си няма план за управление. 

Как е възможно? В България няма невъзможни неща. Аферата „Заменки“ го доказва. 

Скандалните сделки, които години наред възмущаваха цяла България, а ЕК обяви за незаконна държавна помощ, създават големи бели и до днес. 

Сакралната дата

През 2011 г. Народното събрание прави половинчат опит да ограничи застрояването на придобитите чрез заменки имоти. На собствениците, които вече са сменили предназначението на земеделски земи, се дава 6-годишен „гратисен“ срок да започнат да изпълняват инвестиционните си намерения. Ако до 23 май 2017 г. на терена не е започнато строителство, автоматично се връща старият му земеделски статут - нива, лозе, пасище и т.н.

А как се доказва, че е започнато строителство? С протокол образец №2, който се издава от общинска комисия след проверка на място.  

Дотук добре. Оказва се обаче, че е много трудно човек да разбере кои земеделски земи са със сменено предназначение и кои собственици са се вместили в 6-годишния срок и са се сдобили със заветния протокол образец №2. Няма регистри, няма прозрачност.  

Случаят „Синеморец“ е много показателна за 

ролята на публичните институции в сагата „бетон срещу закон“.    

На природозащитната организация Save Sinemorets й отнема месеци да се сдобие с информация колко и какви имоти в местността „Поляните“ са със сменено предназначение. След дълга и упорита кореспонденция и „прехвърляне на топката“ между агроминистерството, областната дирекция „Земеделие“ и общинската служба по земеделие най-сетне истината излиза наяве - почти 200 декара земеделски земи в „Поляните“ са със сменено предназначение.

Въпросът колко протокола образец 2 е издала община Царево за „Поляните“ в периода 23 май 2011-23 май 2017 г. също се оказва с повишена трудност. Георги Лапчев, три мандата кмет на Община Царево, издигнат от ГЕРБ (лидерът Бойко Борисов навремето се заканваше да вкара „заменкаджиите“ в затвора), отказва да отговори. Неколкократно прехвърля въпроса към РДНСК-Бургас - при положение, че протоколите се съхраняват в общинските архиви. Стига се дотам, че директорът на ДНСК изпраща ултимативно писмо до кмета, с което го задължава да даде поисканата по ЗДОИ информация.

Накрая общината изпраща данните и става ясно, че в конкретния период са издадени само 11 броя протокол образец 2 - за около 20 декара, далеч по-малко от онези 200 декара в справката от земеделското министерство. Шест от издадените протоколи са за започнато строителство на гараж. Издадени са на 23 май 2017 т. - в последния възможен ден! Гараж върху гола поляна, с над 180 градуса гледка море – как звучи само, а? Какво е положението с останалите имоти, реституирани ли са като земеделски земи, никой не знае, държавата крие.

Експресна „услуга“ 

В един и същи ден - 23 май, екоинспекцията в Бургас издава положително становище, гл. архитект на Община Царево издава разрешение за строеж, общинска комисия отива на място и подписва протокол образец 2. Де юре такава „бърза писта“ не е невъзможна - според Закона за устройство на територията (ЗУТ) протоколът се издава след влязло в сила разрешение за строеж, а това става най-рано след изтичане на 14-дневен срок за обжалване на строителното разрешение.

Конкретният имот е на първа линия. Пред него има само скали - държавна собственост. Проверка в Google Earth показва, че там и до ден днешен няма и помен от гараж.

На 31 юли на извънредно заседание общинските съветници на Царево приемат две решения за изготвяне на парцеларни планове за пътища в местността „Поляните“. От кметството се оправдават:  В „Поляните“ има имоти, които са урбанизирана територия, те отдавна са със сменено предназначение в служба „Земеделие и гори“. Изграждането на транспортен достъп до тези урегулирани поземлени имоти е ангажимент на общината“. 

Още проблеми

Синеморец е разрастващо се курортно село, но все още си няма пречиствателна станция. Всички битово-фекални води се изливат директно в Черно море през колектор, обявен за незаконен от ДНСК през далечната 2008 г.  Има заповед за забрана за неговото използване, има и заповед за премахване, потвърдена от ВАС. А колекторът все така излива мръсната вода в морето. 

РИОСВ-Бургас пък продължава да издава положителни становища за инвестиционни предложения, в които е посочено, че обектите ще бъдат включени в „съществуващата канализация“. Същата РИОСВ продължава всяка година да глобява общината заради заустването на непречистени води директно в морето. Общинската администрация нехае за глобите и продължава да издава строителни разрешения.

Хотел „Три вили"

Община Царево и РИОСВ-Бургас имат особена роля и за небезизвестния хотел на първа линия над плаж Бутамята. Наричат го саркастично „три вили“, защото регионалната екоинспекция е издала положително становище за три вилни постройки, а главният архитект на общината издава строително разрешение за СПА хотел с РЗП над 9000 кв. метра.

Затова не е чудно, че в проекта за изменение на ОУП за с. Синеморец общината предвижда увеличаване на урбанизираната площ с 54% - като финален акорд на беззаконията. За с. Резово предвиденото увеличение беше 106%... Проектът за промени в ОУП е спрян. Засега.  

Крайно време е законът да победи бетона. Прокуратурата да излезе от дългогодишната кома и да си свърши работата. Не само в Синеморец и Община Царево, по цялото Черноморие.