Съединените щати се очаква да изтеглят до сряда последните си военнослужещи от базите в Ирак, с което ще приключи американското военно присъствие в страната след повече от две десетилетия. Изтеглянето се възприема като победа от Иран и неговите съюзници, които междувременно изградиха значително влияние в Ирак, пише Reuters. Американските сили ще напуснат страната по споразумение, постигнато през 2024 г. при президента Джо Байдън и изпълнено от администрацията на Доналд Тръмп.

Това се случва на фона на войната на САЩ с Иран и засилва опасенията в Ирак, че оттеглянето може да освободи пространство за проиранските въоръжени групировки. Иракски представители предупреждават и за друг риск – възможността „Ислямска държава“ да възстанови част от позициите си.

„Иран има стратегическа полза от напускането на коалицията, тъй като изчезва военното присъствие, което години наред служеше като противовес на влиянието на Техеран в Ирак“, коментира пред Reuters иракският анализатор Джасим ал-Бахадли.

По думите му подкрепяните от Иран милиции вероятно ще представят изтеглянето като своя победа и ще се опитат да използват момента, за да увеличат влиянието си върху решенията в областта на сигурността и политиката.

Командирът на „Ислямската съпротива в Ирак“ Абу Моджтаба ал-Ясири определя американското изтегляне като „историческа победа“ за подкрепяните от Иран въоръжени групировки. По думите му 30 септември ще отбележи края на „черна страница“ в историята на страната и според него ще покаже, че суверенитетът на Ирак не зависи от присъствието на чужди войски.

Не всички в Ирак обаче смятат, че страната е готова да поеме изцяло отговорността за сигурността си. Сунитският племенен лидер Абдулрахман ал-Зубаие от Фалуджа, която в миналото беше център на съпротивата срещу американските сили, предупреждава, че изтеглянето може да създаде опасен вакуум.

„Всички иракчани искат пълен суверенитет и никой не оспорва това. Но начинът, по който коалицията си тръгва и оставя вакуум, е това, от което всички се страхуват“, казва той.

Американската армия нахлу в Ирак през 2003 г., за да свали режима на Садам Хюсеин. След това САЩ окупираха страната, помогнаха за изграждането на правителство, доминирано от шиити, и водиха продължителна борба с въоръженото сунитско въстание. Основните американски сили се изтеглиха в края на 2011 г., но се върнаха по-малко от три години по-късно, за да помогнат на иракските сили в борбата срещу „Ислямска държава“.

В периода 2014–2017 г. международната коалиция участва във войната срещу джихадистката организация, която в разгара си контролираше около една трета от територията на Ирак.

За повече от две десетилетия военни действия в Ирак са загинали около 4500 американски военнослужещи. Страната се превърна и в своеобразна пресечна точка между Вашингтон и Техеран – Ирак дълго време беше единствената държава с тесни политически и военни отношения едновременно със САЩ и Иран.

Напрежението между двете сили неведнъж се пренасяше на иракска територия. През 2020 г. САЩ убиха при ракетен удар край летището в Багдад иранския генерал Касем Солеймани. В отговор подкрепяни от Иран въоръжени групировки многократно атакуваха американски бази, което на свой ред водеше до американски ответни удари.

В настоящата война с Иран седем от общо 18 загинали американски военнослужещи са били в Ирак. Последният от тях е сержант от американската армия, загинал през юли при контролирано унищожаване на дрон в база край Ербил.

За Техеран изтеглянето е важна победа. Иран от години заявява, че крайната му цел е американските войски да напуснат целия Близък изток. Заместник-председателят на парламентарната комисия по национална сигурност на Иран Амир Хаят Мокадам заяви, че след напускането на американските сили „в Ирак ще надделее трайната сигурност“.

Вашингтон от своя страна обвинява подкрепяните от Иран иракски милиции, че участват в по-широкия регионален конфликт и атакуват съседни държави по указание на Техеран. Само този месец подобни групировки са били обвинени за удар по ключов саудитски петролопровод. Правителството в Багдад заявява, че се опитва да ограничи влиянието на въоръжените формирования.

Другото сериозно опасение е свързано с „Ислямска държава“. Макар халифатът на организацията да беше разгромен преди почти десетилетие, джихадистите продължават да разполагат със спящи клетки в Ирак.

Според кюрдския командир Сирван Барзани липсата на американско разузнаване, логистична подкрепа и дронове може да даде възможност на групировката да се реорганизира. По думите му през последните седмици са забелязани движения на нейни спящи клетки, а публично обявеното изтегляне е повишило морала на бойците.

Иракските сили за сигурност съобщават и за осуетен план на предполагаема клетка на „Ислямска държава“ за самоубийствени атаки, които е трябвало да съвпаднат с изтеглянето на американските войски.

Според полковник Халид ал-Баяти, високопоставен служител по сигурността в стратегическия петролен град Киркук, организацията се стреми да покаже, че въпреки загубата на териториите си все още е способна да извършва мащабни и кървави нападения.