Европейският съюз разработва целенасочени пътни карти с конкретни стъпки за присъединяването на най-напредналите кандидатки за членство – Черна гора, Украйна, Молдова и Албания, съобщиха пред изданието „Политико“ двама висши служители на Европейската комисия. 

Четирите страни се разглеждат като водещи кандидати за присъединяване към ЕС, но все още са изправени пред бавен напредък и неясни срокове за това кога биха могли да бъдат официално приети. Брюксел отдавна подкрепя перспективата им за членство, но новите пътни карти за първи път ще очертаят по-конкретно какво следва. При изпълнение на ключовите реформи страните ще получат уверение, че могат да станат членки на ЕС, както и ориентировъчни срокове за приключване на преговорите.

Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен обеща целенасочена подкрепа за страните кандидатки, „които са постигнали най-голям напредък“, по време на речта си за състоянието на Съюза.

Въпреки това, други страни кандидатки, които са на по-ранен етап от процеса, като Косово, Северна Македония и Босна и Херцеговина, няма да получат пътните карти на този етап, потвърдиха официалните лица на ЕК. Нито пък Грузия, Турция или Сърбия, чиито кандидатури са спрени поради опасения за отстъпване от демократичните и съдебните стандарти.

Лидерите на ЕС все повече се обръщат към други демократични държави, които подкрепят свободната търговия, особено тези, които са в близост до тях, заради напрежението с партньори като САЩ, неприятелските действия от страна на Китай и заплахите от Русия. Представители на ЕС са притеснени, че процесът по присъединяване към ЕС отнема твърде много време, което кара потенциалните нови членове да се разочароват или да бъдат подложени на натиск от съперници да не продължават с кандидатурата си.

Ходът идва в момент, когато политиките на ЕС „преди разширяването“ се променят. На страните кандидатки трябва да се предложи по-добър път към  „постепенна интеграция“ в блока, смятат представители, такъв, който би използвал икономически ползи и достъп до съвместни проекти, за да ги възнагради за напредъка. 

Очаква се Фон дер Лайен и еврокомисарят по разширяването Марта Кос да предложат промени във вътрешните правила на ЕС, за да има защити, които да не позволяват на новите членове да пречат на важни политики или да се отказват от поетите си ангажименти. Промените може да включват спешни клаузи и преходни периоди, преди някои права на членство да бъдат напълно дадени.

    „Прегледът на политиките показва, че Съюзът може да приеме по-голям брой държави членки чрез целенасочени промени, до голяма степен в рамките на съществуващите договори“, се посочва в проекта. Според документа това означава, че няма да е необходима промяна на основополагащите договори на ЕС, за да бъдат преодолени част от опасенията, свързани с бъдещото разширяване.

В някои европейски столици обаче продължават да подхождат предпазливо към приемането на нови членове, включително заради опасения от отстъпление от демократичните принципи и върховенството на закона след присъединяването. Като пример се посочва Унгария, която при управлението на Виктор Орбан е критикувана за отстъпление от принципите на правовата държава и е използвала правото си на вето по ключови въпроси, сред които санкциите срещу Русия и подкрепата за Украйна. Решенията, необходими за напредъка на страните кандидатки в процеса на присъединяване, изискват единодушната подкрепа на държавите членки.

Националните лидери ще обсъдят как и с какви темпове могат да бъдат привлечени нови членове по време на двудневна среща на върха в Брюксел от 15 октомври. От своя страна Комисията ще поиска от тях политическа подкрепа за ускоряване на темпото.

По-рано този месец еврокомисарят по разширяването Марта Кос заяви пред „Политико“  по-рано този месец , че се надява предложените промени и разговорите с лидерите да доведат до „есенно разширяване“ след години на по-бавен напредък.

Фон дер Лайен пътува до Западните Балкани тази седмица за разговори с лидерите на Черна гора, Албания, Северна Македония и Косово. Тя обаче ще пропусне Босна и Херцеговина, както и Сърбия, които са в разгара на национални избори.