На 28 септември 1991 г. Майлс Дейвис умира в болница в Санта Моника, Калифорния, на 65-годишна възраст. Лекарят му посочва пневмония, дихателна недостатъчност и инсулт като причини за смъртта. Само месец по-рано тромпетистът е излязъл за последен път пред публика на „Холивуд Боул“.

Трийсет и пет години по-късно името му продължава да означава промяна. Дейвис не се задържа дълго в една музикална форма. Той преминава през бибопа, кул джаза, модалния джаз и фюжъна, като във всеки период създава записи, превърнали се в отправна точка за следващите поколения.

От Чарли Паркър до „Kind of Blue“
Дейвис започва да свири на тромпет на 13 години. През 1945 г. се премества в Ню Йорк, където работи с Чарли Паркър и попада в центъра на новата джазова сцена. В края на 40-те години записите, събрани по-късно в Birth of the Cool, дават форма на по-сдържано и камерно звучене.

Най-големият му ранен пробив идва през 1959 г. с Kind of Blue. В записа участват Джон Колтрейн, Бил Евънс, Джулиън „Кенънбол“ Адърли, Пол Чеймбърс и Джими Коб. Албумът се превръща в най-продаваното заглавие в историята на джаза и остава сред най-влиятелните записи на XX век.

Електрическият завой
В края на 60-те години Дейвис отказва да повтори вече постигнатото. През 1969 г. излиза In a Silent Way, а година по-късно и двойният албум Bitches Brew. Електрическите инструменти, продължителните импровизации, рок ритмите и студийната обработка превръщат записа в едно от основополагащите произведения на джаз фюжъна.

Bitches Brew получава награда „Грами“ за най-добро джаз изпълнение през 1971 г. Дейвис е отличен и с наградата „Грами“ за цялостно творчество през 1990 г., година преди смъртта си.

Последните концерти
През юли 1991 г. Дейвис се завръща към по-ранни свои произведения на фестивала в Монтрьо, където свири с оркестър, дирижиран от Куинси Джоунс. Това е първото му изпълнение от десетилетия на музика от Miles Ahead, Porgy and Bess и Sketches of Spain. Последният му публичен концерт е на „Холивуд Боул“ през август същата година.

„Знам какво съм направил за музиката, но не ме наричайте легенда. Просто ме наричайте Майлс Дейвис“, казва той в интервю от 1986 г. Думите обясняват отказа му да бъде затворен в една епоха или в един жанр. След смъртта му излизат албумите Doo-Bop през 1992 г. и Miles & Quincy Live at Montreux през 1993 г.

Майлс Дейвис не оставя един-единствен модел за подражание. Оставя навика да се тръгва отначало. Именно затова музиката му продължава да звучи не като архив, а като покана за следващата промяна.