Защо в съобщенията на РИОСВ – Хасково думите имат значение и защо отново остава усещането, че случващото се се представя като нещо по-малко сериозно

РИОСВ – Хасково излезе със съобщение относно замърсяването със серен диоксид в Димитровград на 8 септември 2026 г. Реших да направя кратък анализ на съобщението, защото според мен в него има нещо повече от обикновена информация за извършена проверка.

Става дума за начина, по който институцията представя случилото се пред гражданите.

И тук трябва да започнем още от заглавието:

„РИОСВ – Хасково извърши проверка на ТЕЦ „Марица 3“ АД заради завишени стойности на серен диоксид в Димитровград.“

На пръв поглед всичко изглежда нормално. Но дали наистина е така?

„Завишени“ или „превишени“ – една дума, но различно внушение

Особено внимание заслужава използваната от РИОСВ формулировка „завишени стойности“.

На пръв поглед двете думи – „завишени“ и „превишени“ – изглеждат като синоними. В конкретния контекст обаче те носят различно послание. Не твърдим, серния диоксид не е "завишил" концетрацията си, той реално трябва да я завиши, преди да достигне до "превишение".

Според значението на думите в българския тълковен речник „завиша“ означава да направя, да увелича или да определя нещо на по-високо ниво. Когато казваме, че дадена стойност е „завишена“, това само по себе си не казва, че е нарушена определена граница. Тя може да е по-висока от обичайната, от предишна стойност или от някакво очаквано ниво.

Думата „превиша“, от друга страна, означава да премина определена граница, мярка или допустима стойност.

Давам ви малък пример, дали е еднакво - шофьорът завиши скоростта с която се движи и шофьорът превиши скоростта с която се движи?

РИОСВ използва определението „завишени стойности“.

А каква е реално отчетената стойност?

435,84 µg/m³ серен диоксид в 11:00 часа.

Средночасовата пределна стойност за опазване на човешкото здраве е 350 µg/m³.

Тоест отчетената концентрация е с 85,84 µg/m³ над нормата – приблизително 24,5% превишение.

Затова според мен правилният термин в случая е „превишение на средночасовата норма“, а не просто „завишени стойности“.

Разликата е съществена.

„Завишена стойност“ звучи като стойност, която е малко по-висока от обичайното.

„Превишение на нормата“ казва ясно на гражданина, че е премината нормативно определена граница, което потенциално води до евентуални вредни последствия за човешкото здраве.

И точно тук според мен започва проблемът с начина, по който РИОСВ комуникира подобни случаи.

Това еднократен избор на дума ли е?

Ако това беше единичен случай, можеше да се приеме просто като особеност на езика, но този подбор на думи се използва в последните съобщения на институцията. Съобщението от предходното изявление на РИОСВ от 21.08.2026г.:

РИОСВ – Хасково извърши проверка на ТЕЦ „Марица 3“ АД заради завишени стойности на серен диоксид в Димитровград

Но когато подобен начин на представяне се повтаря при различни изявления на институцията, вече можем да говорим за модел на комуникация.

Вместо директно да бъде казано:

„АИС „Раковски“ отчете превишение на средночасовата норма за серен диоксид“,

се използва по-мекото:

„отчетени са завишени стойности“.

Това променя начина, по който информацията достига до обществото.

И според мен именно това създава усещането, че се прави опит случилото се да бъде представено като нещо рутинно и маловажно – проверили са централата, дали са предписания, стойностите са паднали и всичко е приключило.

Защо тогава не се казва директно „превишение“?

Тук не твърдя, че мога да знам какъв е бил мотивът на РИОСВ при избора на конкретната дума.

Но като журналист имам право да поставя въпроса:

Защо институцията използва „завишени стойности“, когато собствените ѝ данни показват стойност над нормативно определената граница?

Защото езикът на една институция има значение.

Особено когато тази институция е контролният орган, който трябва да информира хората за качеството на въздуха, който дишат.

435,84 µg/m³ не е под 350 µg/m³

Нека оставим за момент всички формулировки и погледнем само числата.

Норма: 350 µg/m³

Измерена стойност: 435,84 µg/m³

Разликата е: 85,84 µg/m³

Или около 24,5% над нормата.

Това е факт.

Следователно може да се спори дали стойността е „завишена“, но няма как да се спори, че тя е над средночасовата пределна стойност.

А после идва още по-интересната част

РИОСВ съобщава, че в отговор на отчетената стойност е изискала от ТЕЦ „Марица 3“ да намали натоварването, подаването на въглища, да включи газ и да увеличи подаването на варов разтвор в сероочистващата инсталация.

Тук възниква логичният въпрос:

Как инспекцията установи, че именно ТЕЦ „Марица 3“ е причината за конкретното превишение, отчетено от АИС „Раковски“?

Не казвам, че ТЕЦ „Марица 3“ не може да бъде причината, но защо не се казва в изявлението, дали именно работата на инсталацията е причината стойностите на серен диоксид, а само се посочва, че е направена проверка в ТЕЦ "Марица 3" и са направени предписания и са предприети мерки?

Защо контролния орган оставя читателя да си прави сам изводите, каква е причината за замърсяването?

„Благодарение на бързите указания...“

В съобщението има и друга формулировка, която заслужава внимание.

РИОСВ посочва, че благодарение на бързите указания и предприетите действия от оператора са довели до намаляване на нивата на серния диоксид.

Тук отново институцията не просто съобщава фактите. Тя оценява резултата от собствената си работа.

• Имаме проверка.
• Дадени са указания.
• След това концентрацията пада.
• И заключението е, че предприетите действия са довели до намаляването.

Дали не е възможно да е имало промени в посоката или скоростта на вятъра, които са отвели високите концентрации в посока Хасково, например.

Защото иначе се получава малко като контролният орган сам да извърши проверката, сам да даде предписанията и след това сам да обяви, че предписанията са били успешни. Това е все едно ученик сам да оцени контролното си и да запише оценката му в училищния дневник. Дали не е по реално РИОСВ да остави да бъде оценено от обществото или по-висшия орган като МОСВ, вместо само да твърди:

Благодарение на бързите указания за предприемане на действия от страна на оператора регистрираната стойност в 11:00 часа от 435,84 μg/m³ на серен диоксид в атмосферния въздух (при средно часова норма от 350 μg/m³) доведе до намаляване нивата на серен диоксид към 12:00 часа, когато беше отчетена стойност от 145.63 μg/m³.

За да подложим на различна от собствената си оценка работата на РИОСВ - Хасково, пускаме анкета към статията, за да се види оценката на обществото или в частност нашите читатели! 

А дали не трябва да се подложи и на оценка това, че е допуснато от контролния орган да се стигне до превишение и потенциална вредност за здравето на жителите на засегнатия район. ЗООС изрично казва, че контролът върху околната среда е „превантивен, текущ и последващ“, а на регионално ниво този контрол се осъществява от директорите на РИОСВ.

В случая не е ясно дали директора на РИОСВ е изпълнил задължението си по отношение на превантивния контрол, за да не се допусне замърсяването, ако е извършил такива действия, как би ги оценили, след като се е стигнало да превишаване на допустимите норми?

В края на съобщението операторът получава предписание да продължи мерките до отпадане на риска от наднормени стойности и постигане на „трайно ниски нива“ на серен диоксид:

На оператора е дадено предписание да продължи изпълнението на посочените мерки до отпадане на риска от регистриране на наднормени стойности и постигане на трайно ниски нива на серен диоксид в атмосферния въздух на града.

Но какво означава това?

Колко ниски?

За колко време?

Под каква стойност?

Кога РИОСВ ще приеме, че рискът е отпаднал?

Това са напълно конкретни въпроси, както и какво се е случило със същото предписани от предходното замърсяване от 21.08.2026г., където в изявлението присъства същия текст.

ТЕЦ "Марица 3" изпълнило ли предходно предписание и неговата сила отпаднала ли е до днес или ако не е, какви ще са последствията за предприятието?

И когато става дума за въздуха в един град, гражданите имат право на конкретни отговори, а не само на общи формулировки.

А защо се споменава 500 µg/m³?

РИОСВ посочва и стойността 500 µg/m³, измерена в три последователни часа, като ниво, при което се приема наличие на риск за здравето и се предприемат превантивни мерки.

Нивото на концентрация на серен диоксид в атмосферния въздух, при превишаването на което се приема, че има риск за здравето на хората и е необходимо да бъдат предприети конкретни мерки с цел превенция, е 500 μg/m³, измерено в три последователни часа. Определя се като алармен праг и до момента през 2026 г. в Димитровград не е регистрирано превишение на алармения праг в три последователни часа за серен диоксид.

Тук също трябва да се внимава с внушението.

РИОСВ посочва 500 µg/m³, измерени в три последователни часа, като ниво, при което се приема, че има риск за здравето.

Но това не означава, че при стойности под 500 µg/m³ няма риск и че въздухът е безопасен или че не е вреден.

Нормативната система има различни прагове с различно предназначение.

350 µg/m³ е средночасова норма за опазване на човешкото здраве.

500 µg/m³, измерени в три последователни часа, е алармен праг.

Тоест не трябва да се прави внушението, че 500 µg/m³ е границата, при която серният диоксид започва да бъде опасен.

Още повече, че самата ИАОС посочва, че нормите за серен диоксид са въведени с цел предпазване от вредния му ефект върху здравето, а при превишаване на алармените концентрации се прилагат мерки за ограничаване на вредното въздействие.

Тук трябва да разграничим две понятия.

„Риск за здравето“ не означава, че вече е доказана конкретна вреда върху конкретен човек. Рискът означава възможност за неблагоприятен здравен ефект при определена експозиция.

Следователно за измерените в Димитровград 435,84 µg/m³ не би било коректно да твърдим, че тази стойност сама по себе си доказва, че хора са получили здравни увреждания.

Но също толкова некоректно би било да се внушава, че щом стойността е под 500 µg/m³, няма повод за притеснение.

Защото 435,84 µg/m³ вече е над средночасовата норма от 350 µg/m³, определена за опазване на човешкото здраве. Тоест над тази стойност може да има вреда за човешкото здраве. 

Какво казва Световната здравна организация?

При контролирани изследвания при физически натоварващи се хора с астма се показват промени в белодробната функция и респираторни симптоми при експозиции за периоди от само 10 минути с концетрация над 500 µg/m³. А за да имаме средночасова стойност (за 60мин.) от 435,84 µg/m³, много е вероятно да е имало експозиция с концетрация над 500 µg/m³ ,за доста по дълъг период от 10 мин. Това означава, че вероятно е имало вреда за част от населението.

И тук отново стигаме до начина, по който институцията представя информацията.

Ако гражданинът чуе само:

„Стойността е 435,84 µg/m³, но не е достигнат прагът от 500 µg/m³“, той лесно може да остане с впечатлението, че ситуацията е далеч от проблемна.

А всъщност правилното описание е: „Измерена е стойност с 24,5% над средночасовата норма за опазване на човешкото здраве.“

Това са два различни начина да бъде представен един и същ факт.

Именно затова смятам, че когато става дума за качеството на въздуха, институциите трябва да използват не само формално правилни, но и максимално ясни формулировки, които не създават подвеждащо усещане за безопасност.

Защото между „под алармения праг“ и „в рамките на нормата“ има огромна разлика.

В конкретния случай стойността не е в рамките на средночасовата норма.

Тя е над нея.

Поставяме цялото съобщение на РИОСВ - Хасково в материала, за да бъдем напълно коректни в предоставената информация: