Когато един премиер публично се присмива два пъти на една и съща държава, която използва като носна кърпичка, това е „червена лампичка".

Тя присветна за броени часове поне два пъти („поне", понеже не знаем дали няма и още) при включването на Станишев на режим „ говорене пред телевизионни камери".

Лампичката, която се включва на подсъзнателно ниво като част от научен експеримент, всеки ученик свързва с „кучето на Павлов".

Дразнителят, очевидно генериращ достатъчно ток в организма на премиера, за да постигне ефекта на „Павлов", се оказва „Англия".

Но не при споменаването й, а обратното: активната страна е самият Станишев, който търси аналогии в аргументацията си пред публиката за неблагополучията на управлението и ето че светва: „Англия, Англия"!

Първият случай за деня (първи по време, но не непременно по важност), беше изборът на Станишев да обяви Англия като изоставаща от подчинената му България при събираемостта на ДДС.

С това той искаше да покаже, колко сме напреднали (защо отделя Англия от Великобритания, не е ясно, май и на него самия също).

Малко по-късно той нагази още повече в тематиката и с тънка усмивчица обясни (пред мобилизираните за събитието оператори) блокирането на България от снега като нещо не особено тревожно.

За да вдъхне спокойствие, джапайки с градските си обувчици по снега насред една магистрала, Станишев се присмя на англичаните, че се били паникьосали неотдавна при някакви си 5 сантиметра сняг. Докато ние сме били свикнали и не било толкова страшно…

Оставям настрана природните стихии и разпределянето на вината за борбата с техните последици между ведомства и институции, която явно е хлъзгав политически въпрос.

Дали Бойко Борисов чисти по-добре София, отколкото Сергей Станишев подчинените му републикански пътища? Не, не това е въпросът , макар че той, изглежда, има нещо общо с питането „ да бъдеш, или да не бъдеш"?

Имам друг въпрос: как на един премиер му хрумва два пъти публично да се надсмива на съюзната Англия (която парадоксално битува в съзнанието му на „специалист" по международни отношения като отделна държава)?

Да беше приближен на Путин, щеше да е ясно: „Англия" е най-злият западен „враг" на путинова Русия. Тя си позволява да приютява политически бегълци от Русия и да търси сметка на Москва за насилствената смърт на някои от тях (като Литвиненко).

Да не говорим, че „Англия" държи май световен рекорд по прогонени от Лондон съветско-руски „дипломати" и това докарва до бяс путинистите.

Обаче Сергей Станишев не е такъв човек. Той е „господин чист", титулован като такъв от президента на САЩ Джордж Буш. А и не е като, да речем, Берлускони. Той непрекъснато произвежда международни скандали с реплики по адрес на чужди държави или техни лидери.

Един такъв миниатюрен скандал, малък като България, предстои със самия факт, че е поканил изолирания от евроатлантическата общност свой идеологически антипод Г.Първанов и с това му дава повод да тържествува, че е пробил карантината на Запада.

Тръпки ме побиват при мисълта, че Берлускони, любител на шегите, скоро ще се среща с нашия Г.Първанов и току-виж го попитал дали се е пренесъл в подарения му апартамент и дали го е украсил с рога от отстреляния в Узбекистан добитък, незащитен срещу червени побратими.

Че светът е сцена и всички ние сме актьори, сме съгласни. Че има нещо гнило в детската ни (като прохождаща демокрация) държава, също е доловимо за всяко обоняние. Липсва само Шекспир да навърже (може и с блезници) в една пиеска антигероите на нашето време.

А и да се появи, веднага ще бъде обвинен, че не пише с любов към България. Така че, най-добре е да си стои в плашливата от снега и страдаща от лоша събираемост на ДДС Англия.








Иво Инджев
http://ivo.bg/