Днес е Тодоровден, празникът се отбелязва в първата събота на Великденските пости. Известен е и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Датата на честването му, както и тази на Великден, се определя по лунния календар.

Почитането на християнският светец Тодор от българите исторически е засвидетелствано още през ранното средновековие, обединявайки култа към Светите Великомъченици Тодор Стратилат и Теодор Тирон.

В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец. Празнува се главно за здравето на конете и затова е празник на коневъдството и конния спорт.

Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова, украсени с орехови ядки, скилидки чесън и сол. Всяка домакиня раздава от тези хлябове, като едновременно подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остава последна. От обредните хлябове се слага и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица. Най-интересният обичай за празника е надбягването с коне - кушията, в която участва цялото село.

Мъжете се обличат с нови ризи, почистват конете, накичват ги и ги извеждат за надбягването. Победителите се награждават - конят получава юзда, а стопанинът му - риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Обредната трапеза за празника включва: пита с мая, леща, супа от гъби. Имен ден празнуват Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора.