Политическата драма около гласуването на 16-милиардния държавен заем в парламента е водека тема за вестниците в четвъртък.

„Въпреки първоначалните очаквания Народното събрание отложи гласуването за новия заем от 8 милиарда евро. Дебатите ще продължат утре сутринта, а вотът ще бъде насрочен най-вероятно за следващата седмица. През това време ГЕРБ и Реформаторския блок ще се опитат да съберат по-широка подкрепа.
Въпреки продължилите над три часа совалки на министъра на финансите Владислав Горанов и на представители на Блока в стаите на "Патриотичния фронт" и АБВ, двете партии, които подкрепят кабинета, все пак обявиха, че са против. А като основен мотив и от двете формации посочиха начина, по който са научили за намерението за заема и скоростта, с който Горанов се е опитал да прокара проекторешение.
"Няма как нещата да се случат за кратко време и обществото и парламента, трябва да бъдат убеждавани", каза съпредседателят на "Патриотичния фронт" Красимир Каракачанов...
Във връзка с намека на премиера Бойко Борисов за оставка, ако заемът не мине, Каракачанов заяви: "Вариант, в който някои ни казва в последния момент „или"-„или" няма и за това от снощи решението на парламентарната група e че няма да подкрепим тази ратификация". А президентът Георги Първанов посочи: "Не искам да се вземат решения под натиск, искам да има дебат"...
"Как можеш да продължиш да управляваш, като нямаш пари?" Този въпрос задочно зададе вицепремиерът Румяна Бъчварова. И допълни: "Това е състоянието на бюджета, нека си даваме сметка. Ние се опитваме да го решим по възможно най-щадящия начин. Как ще станат плащанията без тези 16 млрд. лева? Това е една възможност да решаваме финансовите проблеми на държавата". Тя изрази увереност, че партиите, подкрепящи кабинета, ще вземат отговорно решение и заяви, че разчита на съвестта на всеки един от депутатите да разбере проблема. "Лошото в момента е, че се политизира тази тема и то по един доста евтин начин", отсече Бъчварова..." - в. „Стандарт"-

„Патриотичния фронт (ПФ) не сме коалиционни партньори и не сме машина за гласуване, за да ни плашат, че ще се види кой кой е. Имаме страшно много въпроси относно този заем от 16 млрд. лева, на които нямаме отговори. Това заяви пред bTV Валери Симеонов.
„Искаме да ни информират по нормалния начин, а не да ни поставят пред свършен факт и да ни кажат гласувайте. Според наши експерти може да се теглят 11 или 12 млрд. лева. Не сме машина за гласуване. Пак го казвам. Ние сме отделни политическа сила и не сме коалиционен партньор. Ние подкрепяме кабинета за програмата му", обясни Симеонов.
Той добави, че днес финансовият министър Владислав Горанов е запознал ПФ с темата за заема 15 минути преди въпросът да влезе в зала.
„Всеки вторник се събираме партиите поддържащи кабинета и обсъждаме всякакви теми. Миналата седмица на срещата нямаше разговор за заема. За него разбрахме от медиите. Не съм доволен от ГЕРБ, защото това става за втори път. По същия начин се постъпи с пенсионните фондове. Защо го правят. Никой не може да ни държи сметка, защото за нас не са гласували избиратели на ГЕРБ. Не сме съгласни и със санирането. То мирише на нагла кражба", коментира Симеонов." - в. „Труд".

„Бойко Борисов: Ако не ни подкрепят за дълга, държавата фалира
Не съм самоубиец, нито си мразя партията. Трябва да има някаква граница, а не на мой гръб други да си правят политики...
Даже думата "дълг" не ми харесва. Има стари плащания и трябва да се изплатят. Те са около 7 милиарда само за тази година. Огромна е нуждата за финансиране на различни неща в бюджета в следващите години. Финансистите го разбират. Всички, които са се занимавали с тази дейност, я разбират. Аз съм широко скроен човек, така че приемам и напъните от БСП и "Атака" да се възползват от тази ситуация. Приемам го, нека да го правят. Това е работата на опозицията и даже не им се сърдя.
А за коалиционните партньори, които са Реформаторският блок, снощи разговарях с Радан Кънев и Петър Москов надълго и нашироко. Позицията им е ясна. Те ще подкрепят ратификацията, разбират...
Благодаря на вицепремиера Ивайло Калфин, че защити необходимостта от тази операция, защото е много популистко и лошо да се опитват да ни приписват на нас стар дълг, който трябва да се плати. Навремето Андрей Луканов спря плащания и знаете в каква изолация изпадна България. Това не може да се случи сега пак..." - в. „24 часа".

„Коалиционните партньори и вицепремиерът и министър на социалната политика Ивайло Калфин подкрепят искането на правителството за нов външен дълг от 16 млрд. лв. Това стана ясно от думите на министър-председателя Бойко Борисов пред журналисти тази вечер след честването на 25-годишнината от създаването на КНСБ в НДК...
Той каза, че не се сърди на нападенията на БСП и "Атака", които са против вземането на дълга, защото това им е работата в ролята на опозиция. "Що се касае до коалиционните ми партньори, а това са Реформаторският блок, те ме подкрепят. Аз снощи разговарях надълго и нашироко с Радан и Москов, позицията им е ясна - те ме подкрепят", повтори премиерът.
Борисов коментира изявленията на коалиционните си партньори от Патриотичния фронт и АБВ, че няма да подкрепят искането за нов дълг. "Ако не ни подкрепят в зала за дълга, няма да има пари, няма да можем да платим, ще фалира държавата и ще приключим", подчерта Борисов и добави: "Мога да търпя до едно време."
"Достатъчно толерантен съм, огромна власт съм дал на някои партии, имат вицепремиери, областни управители", отбеляза министър-председателят. Той припомни, че тези партии имат "прекалено голяма власт за техните резултати на изборите..." - в. „Дневник".

„Опитът на правителството да прокара през парламента бързо и без дебат програма за поемане на 8 млрд. евро нов външен дълг до 2017 г. разклати сериозно управляващата коалиция. АБВ и Патриотичният фронт категорично отказаха да подкрепят предложението. Премиерът Бойко Борисов заплаши с оставка, ако това не стане. Опозицията също е против. Така намеренията на финансовия министър Владислав Горанов се подкрепят само от ГЕРБ и Реформаторския блок. Не е ясно защо двете партии проявяват инат и описват апокалиптични картини, ако програмата не бъде утвърдена, след като правителството може без проблем да емитира нужния му дълг тази година.
Както "Сега" писа, програмата предвижда до 2017 г. България да поеме на международните пазари 8 млрд. евро дълг - 6 млрд. евро за финансиране на падежи по стари дългове и 2 млрд. евро за финансиране на заложените за 3 години напред дефицити. За целта правителството предлага да се сключат договори за дилърство на бъдещите емисии на облигации с 4 банки. Договорите вече са подписани от финансовото министерство, което до последно не даваше обяснения за намеренията си. Така в две парламентарни комисии - по външна политика и бюджет, ратификацията на договорите бе прокарана с цената на процедурни трикове и елиминиране постфактум на гласове на неприсъствали депутати.
Въпреки ясния сигнал за липса на съгласие с партньорите, вчера програмата бе вкарана в дневния ред на парламента и предизвика извънредни совалки из кабинетите на управляващото мнозинство. Финансовият министър Владислав Горанов проведе отделни срещи с представители на Патриотичния фронт и АБВ да разяснява програмата. За възстановяване на коалиционния мир в парламента бе проводена и вицепремиерът по коалиционната политика Румяна Бъчварова. Според информация на "Сега" със задачата да убеждават несъгласните са били натоварени и депутати от Реформаторския блок - единствените, които подкрепят безрезервно предложението. И след извънредните срещи обаче до съгласие не се стигна. Патриотичният фронт отказа да коментира в детайли защо не подкрепя програмата, като с това си отвори вратичка за бъдещи маневри. АБВ се обявиха против, но от обясненията им стана ясно, че може да склонят на компромисно решение.
"Падежите по стари дългове безспорно трябва да се рефинансират. Но от нас се иска да подкрепим и 2 млрд. евро дългове за финансиране на дефицити в две поредни години, без да ни се казва изобщо какво ще стои зад тези бъдещи разходи", коментира лидерът на АБВ Георги Първанов. Той изтъкна, че АБВ би подкрепило споразумението, ако то е придружено от инвестиционна стратегия за какво ще се харчат тези 2 млрд. евро. АБВ оспорва и начина на избор на 4-ите банки. "За мен най-доброто решение беше да се направи нов договор след публичен и професионален дебат и залагане на нови параметри", каза Първанов. АБВ не приема и начина на прокарването на решението. "Станаха твърде много фактите от нашето "партньорство" с ГЕРБ, които ни изпълват със съмнение за това дали има коректни отношения", коментира той, припомняйки и начина, по който бяха внесени законовите промени за пенсионните фондове..." - в. „Сега".

„Бившият премиер Пламен Орешарски направи коментар в социалната мрежа "Фейсбук" по повод намеренията на сегашното правителство да вземе нов заем от 16 млрд лева.
"Министерство на финансите обяви намерения за емисия на нови 16 млрд. лв. правителствен дълг в средносрочен хоризонт. Веднага в защита се включиха анализатори и наблюдатели - същите, които вещаеха апокалиптични картини преди две години, когато предходното правителство, което ръководих, потърси разрешение от НС да заеме 1 млрд. лв. Повечето от тях, с доста аматьорски коментари за бюджети и особено, за дългове, ни обясняват как да се заемат 16 млрд. лв. нови дългове е по-добре, отколкото само 1 млрд. лв.
Причината за новия дълг било предходното правителство. Твърде изтъркано политическо клише, умело разигравано вече доста години, за да може да подведе общественото мнение. Не казват с какво е виновно, но продължават да се упражняват в тази теза, вместо да насочат вниманието си върху обърканите политики на сегашното правителство.
Новият дълг щял да раздвижи икономиката. Ако бе така, южноевропейските страни с огромните си дългове трябваше досега да са с високи темпове на икономически растеж.
Този дълг бил различен, защото щял да бъде инвестиран. Интересно в какво, когато правителствените финансисти обявиха, че той е необходим, за да може да се плащат пенсии и текущи сметки.
Друга теза - новият дълг нямало да влоши дълговите ни показатели. Щеше да бъде вярно, ако страната имаше двуцифрени темпове на икономически растеж... За съжаление, планираният от властите растеж не е дори едноцифрен (0.8%)
Дългът се планирал в тригодишна перспектива, за да се обезпечи финансовата стабилност...! Подобна безсъдържателна теза е логичен апотеоз на необмислените фискални действия, които окончателно ще вкарат страната в дълговата спирала.
Правителството завари фискални резерви от 9 млрд. лв. - гаранция за безпроблемно обслужване на държавните дългове поне за настоящата година. Вместо да се фокусира върху политиките за стопанско оживление и растеж, наблюдаваме предпочитание към обезпечаване на ресурси за харчене. Така бе и в първия мандат - тогава се изразходва фискалният резерв, сега е ред да се заемат нови дългове...", пише Орешарски в коментара си." - в. „Сега".

На фона на вътрешните спорове около заема в. „Труд" съобщава, че лидерът на ПЕС Сергей Станишев лобира за  влизането на България в Шенген:
„Лидерът на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев ще постави въпроса за влизането на България в Шенген на форум на председателите на формациите от политическото семейство, който ще се проведе в събота в Мадрид. Ден преди това Станишев ще има лични разговори с няколко държавни лидери на страни от ЕС, по време на които също ще лобира за скорошното присъединяване на страната ни към пространството - от години се твърди, че сме изпълнили всички технически критерии за това.
Очаква се в Мадрид да пристигнат шефът на Европейския парламент (ЕП) Мартин Шулц, външният министър на ЕС Федерика Могерини, еврокомисарите-социалисти Франс Тимерманс (законотворчество и междуинституционални отношения), Пиер Московиси (икономика и финанси), Корина Крецу (регионална политика), Витянис Андрюкайтис (здравеопазване), Кармену Вела (околна среда), премиерите на Италия и на Франция - Матео Ренци и Манюел Валс и др. В испанската столица ще бъде и Виктор Понта - правителствен лидер на Румъния, която също очаква присъединяване към Шенген. От българска страна във форума ще участва шефът на БСП Михаил Миков. Домакин е председателят на Испанската социалистическа работническа партия Педро Санчес..."

Всекидневниците съобщават за проблеми с плащанията от НЗОК заради липсата на управител на касата.

„Съществува реална опасност сроковете на предстоящите плащания на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) към договорните партньори на касата - аптеки, лекари, лаборатории и болници да не бъдат спазени.
"Лечебните заведения няма да успеят в срок да се разплатят с различни доставчици, респективно - няма да могат да изплатят възнагражденията на персонала. Има реална опасност от предявяване на съдебни искове към НЗОК за лихви към забавените плащания", гласи съобщение, публикувано на страницата на касата.
Пряката причина за това е, че няма оторизиран представител на институцията, който да разписва необходимите документи.
Мандатът на управителя на НЗОК Румяна Тодорова изтече на 12 февруари, като тя предупреди, че след тази дата ще престане да подписва документи.
Не могат да бъдат придвижени протоколите за лекарства на пациенти с хепатит - 95 души, с артрит - 180 души, с анкилозиращ спондилит и псориатичен артрит - 202 болни, с десиминиран лупус еритематодес - 8 души, и на един пациент с грануломатоза на Wegener.
Възможно е и да бъде забавено изплащането на възнагражденията на работещите в лечебните заведения, както и на работещите в НЗОК, допълват от пресслужбата.
Народното събрание трябва да определи кой ще поеме поста през следващите пет години, каквато е продължителността на мандата на шефа на касата.
Две са кандидатурите, издигнати от ГЕРБ, за нов управител на касата. Това са ръководителите на столичния клон на здравната каса д-р Глинка Комитов и на пловдивския д-р Иван Маджаров, а се очаква изборът да се състои следващата сряда...
По-рано здравният министър беше заявил, че изтичането на мандата на предния директор и процедурата по избор на нов няма да предизвика промени в системата." - в. „Дневник".

„Стотици хронично болни трябва да чакат парламентът да избере нов управител на здравната каса или поне да реши кой да подписва документите на НЗОК. Протоколите за скъпо лечение на близо 500 души с хепатит, ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, псориатичен артрит и редки болести не са подписани и хората не могат да получат лекарствата си, съобщиха от касата.
"Предвид обстоятелството, че няма оторизиран представител на институцията, който да разписва необходимите за това документи, съществува реална опасност сроковете на предстоящите плащания да не бъдат спазени", допълват от касата и посочват, че до края на месеца всички договорни партньори на НЗОК - лекари, зъболекари, болници, аптеки и лаборатории трябва да получат парите си за дейността през януари. Ако дотогава няма кой да подпише фактурите, "лечебните заведения няма да успеят в срок да се разплатят с различни доставчици, респективно - няма да могат да изплатят възнагражденията на персонала. Има реална опасност от предявяване на съдебни искове към НЗОК за лихви към забавените плащания", предупреждават от НЗОК.
По този повод БСП предрече пълен хаос в здравната система. Социалистите изчислиха, че новият управител на касата ще бъде избран от парламента най-рано след 21 дни. Според депутата Мая Манолова мандатът на сегашния шеф на касата Румяна Тодорова, който изтече още на 12 февруари, трябва да бъде удължен с проектозакон, в противен случай действията й могат да бъдат обявени за нищожни. Манолова призова здравният министър да изрази позицията си по този въпрос, вместо да се занимава с пиар по линейките. Колегата й Емил Райнов пък предупреди, че кандидатите за управител на касата няма как да представят адекватни концепции за работата на институцията, след като все още не са ясни законодателните рамки на предприетата от Петър Москов реформа в здравеопазването.
Възрази им Лъчезар Иванов от ГЕРБ, който обясни, че няма да има забавяния с плащанията, защото по договор настоящият шеф има правото да подписва документи до избирането на негов приемник, а ако откаже, това може да направи подуправителят на касата. "Това са едни политически изказвания, които не са обосновани върху никакви факти", заяви той. "Да не се плашим, че ще стане апокалипсис за 21 дена", бе становището и на Георги Кючуков от АБВ.
Шефът на здравната комисия Стоян Тонев обеща преди дни новият шеф на касата да бъде избран до 25 февруари, но предвид заложените в процедурата срокове това едва ли ще е възможно..." - в. „Сега".

Вестниците отбелязват и годишнината от героичната смърт на Васил Левски.

„Васил Левски е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов Кунчев, революционер, идеолог и организатор на българската национална революция. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Други негови прозвища са „Дяконът" и „Джингиби" (Неуловимият).Турската полиция разполага със сведения за него и го търси още отпреди фаталната случка в Къкринското ханче, затова свидетелстват много негови съратници, както и самият Левски в някои от писмата си. Повод за активизиране на търсенето му стават разкритията около обира на Орханийската хазна.
На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров.
Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация.
Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Той знае за провала при обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и знае къде може да бъде открит.
На 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Според различни проучвания предателство спрямо Левски не е имало. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.
В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. По време на разпитите се провеждат много очни ставки на Левски с дейци от организацията, които потвърждават неговата роля в нея.
Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи.
Смъртната присъда е издадена на 14 януари, потвърдена е седмица след това - на 21 януари 1873 г. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски.
На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник." - в. „Стандарт".

„Cамо една сила можеше да спаси Васил Левски - великата сила Русия. Империята обаче не направи нищо, за да го отърве от бесилото. Нещо повече, набеди Апостола на свободата, че вкарва невинни българи в "капана" на революционната организация.
В архива на Найден Геров се съхранява кореспонденция, която свидетелства за отношението на официална Русия към Левски и неговите сподвижници.
Заради сакралното русофилство, мутирало по-късно в съветофилство, тези документи упорито са премълчавани. Днес ги вадим на светло, защото са част от драмата, разиграла се през 1872-1873 г...
Родом от Копривщица, Найден Геров завършва Ришельовския лицей в Одеса. Там приема руско поданство. През 1857 г. е назначен за руски вицеконсул в Пловдив. Същата година Васил Иванов Кунчев скланя да се замонаши с уговорката вуйчо му да го прати в Русия. Ако бъдещият Левски беше станал московски възпитаник, съдбата му щеше да е друга.
Това не се случва, дякон Игнатий хвърля расото и тръгва към своята Голгота. На 1 февруари 1868 г. Левски пише от Белград на Найден Геров в Пловдив.
Иска шест дълги и шест къси пушки, с които да събере дружина във Влашко и да мине в Българско.
Пушките да са модерна система, "които са отзад пълнат", уточнява Васил Левски. Към писмото прилага и фотографията си като знаменосец в четата на Панайот Хитов.
Оръжието не е доставено и Левски разбира, че от Изток помощ не може да чака. Той се обръща към "Българско общество", емигрантска групировка с прозападна ориентация. С нейни средства прави първата обиколка отсам Дунава от декември 1868 г. до февруари 1869 г.
Турската полиция още не го е усетила, но руските тайни служби вече го държат под око. Причината е, че "някой си комита" върши нещо на своя глава, без да съгласува действията си с Азиатския департамент на външното министерство. Без благословията на Дядо Иван!..." - в. „24 часа".