Българската православна църква почита днес паметта на Свети Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан. На Ивановден празнуват над 300 000 българи.

Йоан познава и посочва Христос като Син Божий. Наречен е Предтеча, защото предрича идването на Спасителя на земята.

Ивановден е един от 12-те най-големи християнски празници в календара.

Той е част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден, като в някои райони на страната дори е по-тачено на този ден, отколкото на Богоявление.

Празникът се нарича още и Женски водици, защото се къпят младоженките и момиченцата, които са се родили през годината.

Кумът или деверът къпе младоженците, оженили се до Ивановден, къпят се именниците, сгодените ергени и моми. Обредът завършва с богато угощение в дома на окъпания и с размяна на подаръци.

Св. Иван се приема като покровител на кумството и побратимството и затова на празника се извършва обичай „хващане на аратлици”- побратимяване на мъже.

Народната представа за св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Носи се кравай, месо и вино. Прави се обща трапеза.

На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини.

BNews честити на всички над 300 хиляди българи, които празнуват с имена Иван, Иванка, Ваньо, Ваня, Йоана, Йоан, Ивайло, Ивайла, Иво, Ива, Ивона, Калоян, Йово и Йовка, Жан, Жана и Яна.

На обредната трапеза именниците е добре да посрещнат своите гости с варено жито, фасул, ошав, баница, а също и с кървавица, печена луканка или свински ребра със зеле.