Пияница не се става, пияница се ляга!

Чък Норис тегли банката от парите.

Трима пияни вървят по релсите на влака. Първият ходи от края и се блъска в сълбовете. Вторият ходи по едната релса, а третият ходи между двете релси. Първият: - Ей значи не ги махнаха тия саксии с фикуси от входа слагат ги само хората да се блъскат. Втория: - Леле едвам вървя по тоя парапет, ако падна ще се пребия. Третият: - Ей вижте идва асансьора аз ще се кача на него.

Чък Норис си има собствен сайт, нарича се интернет.

Внедрява КГБ в Щатите шпионин - Агоп. Паролата е "Шиете ли шарени дюшеци?". Дали му адреса на явката и го пратили по живо - по здраво. Двадесет години по-късно КГБ се сеща за Агоп-шпионина и изпраща на адреса човек за свръзка. Отива човека и вижда една пететажна сграда, а на звънците пише: Агоп Мелконян, Агоп Агопян и т.н. На един от звънците обаче под името вижда, че има написано "дюшекчия". "А, нашият е!" - си мисли агента и звъни. Чува мъжки глас и пита: - Шиете ли шарени дюшеци? - А, братле, грешка - аз съм Агоп-дюшекчията, а Агоп-шпионина е на третия етаж, вляво от асансьора…

Айде стига толкова с тоя Чък Норис! Той е само актьор, не е някой велик бог примерно. Aко беше такъв щеше точно в този момент да ми забие главата в клавиатуратаявертъуиоплкбгфгхйк,л., бжфртъйукил.,мнбжфдесдвасдфгхъйукило;пшщ’ю/;.,лмйнбгфдевфрягхйс

Юпи отваря вратата на своето ВМW, но изведнъж преминава кола с бясна скорост, и отнася вратата на ВМW-то. Когата полицията дошла, юпито им разказало какво се е случило. Един от полицаите казал: - Вие, юпитата, сте такива материалисти, че направо ми се повръща от вас! Ти например, толкова си се разтревожил за безценното си ВМW, че въобще не си забелязал, че и ръката ти я няма! - О, Боже! - изпищяло изтерично юпито - И ролексът ми го няма!

Надпис в кабинета на доктора: "Цветя и бонбони докторът не пие!"

На кръстовище в огромен джип се врязва черна волга с тъмни стъка. От джипа излиза яка мутра с бухалка и започва да удря волгата по фаровете, по предния капак, страничните огледала и накря чупи предното стъкло. Стъклопо се разбива на малки парченца, а зад волана на волгата седи командващият на баретите. Мутрата застива и после казва: - Опаааааа, господин генерал, аз тука чукам, чукам, никой не ми отваря за да си платя за аварията.....

- Оригиналното заглавие на Библията е било "Чък Норис и приятели".

Когато Чък Норис влезе в магазин за обувки и го попитат за размер, той отговаря "Италия".

Двама души си говорят: -Абе, можеш ли да познаеш какво е това-мъничко червеничко и мирише на нафта? -Ами не мога,какво е? -Ягода! -Как така ягода бе. -Абе ти ли ше ми кажеш с какво да си пия ягодите!!!

Перото е по-силно от сабята, но само ако го държи Чък Норис.

- Знаеш ли защо слонът има опашка? - Знам! За да не свършва изведнъж!

Едно ангелче се стреснало и казало: - Ох! Изкара ми ангелите!

Седят си двама борци в БМВ-то и единият казва на другия:<BR>- Чекай ти кажа една гатанка:<BR>- Бело, студено, през зимата се сипе на парцали.<BR>- Снег<BR>- Не<BR>Борчето мисли ама не може да се сети кое е тва...<BR>- Сети ли се?<BR>- Не. Пак не позна. Ще ти подскажа малко. Започва с ’С’ и завършва на ’очка’ .<BR>- Ми.. не знам :(<BR>- Снег бе браточка :)<BR>- Дай сега ще питам още една.<BR>- Бело, студено, сипе се на парцали през зимата... започва с ’С’ и завършва на ’ах’<BR>Борчето пак мисли ама не може да се сети за отговора...<BR>- Сети ли се?<BR>- Не<BR>- Снег бе браточка нали ти казАХ!

Шкембе-чорбата плаче, когато си я поръчва Чък Норис

Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…

- На какво си се одраскал? - На котката. (Корней Чуковски - "От две до пет")

Седи Чапаев в щаба. Връхлита Петка и крещи: - Чапаев, към нас идват немците! Какво да правим? Чапай се замисля за минута и казва: - Немците ли? Ами да му мисли Щирлиц. Ние сме от друг виц.