Събота, 10 октомври 2026 | Кърджали Ясно небе 24°

Разни

С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.
Оценка 0 от 0 гласа
Човек е приет по спешност в Бърза помощ. Рибари го намерили припаднал на брега на реката. Лекарите направили всичко възможно и той дошъл в съзнание. Питат го, какво му се е случило. - Разбирате ли, братлета. Цял ден седя на реката и се мъча да хвана някоя риба. Какво ли не опитах. Пробвах с червей, пробвах с изкуствена стръв, пробвах с една специална стръв - много скъпа, абе с всичко пробвах......Нищо. Рибата само ми яде стръвта и не се хваща. - Е.... - Ами накрая събирам въдиците да си ходя....вадя последната, а на кукичката бележка. - И какво пишеше? - Сметката, моля!
Оценка 5 от 1 гласа