Доктор Иванов се запознал с известен писател. На сбогуване Иванов помолил писателя да му надпише последната си книга. Започнал писателят:
"Когато д-р Иванов лекува, в София болниците стават ненужни, със земята ги сриват..."
Иванов надничал през рамото на писателя и се усмихнал:
- Колко мило!
Но писателят продължил:
"...а вместо тях, гробища откриват"
Дама на възраст се хвали на своя приятелка:
- Много добре съм се съхранила за възрастта си! Ето, мога да ходя без сутиен.
- Да, даже така е и по-добре - изглаждат ти се и бръчките на лицето.