Неделя, 22 ноември 2026 | Кърджали Предимно облачно 14°
Ако се смята, че връщането на ипотечен кредит ще е само с обикновена заплата, то това може да направи само Дънкан Маклауд.
Бисери 4,093 прегледа
Следващ →

Още вицове

Шеф се кара на подиченен за допусната грешка. Опитвайки се да бъде тактичен, той го пита: - Струва ми се, че един от нас е глупак. Как мислите, кой? - Но шефе, ръководител с вашия опит нима може да вземе на работа глупак! Ако чиновнците след всеки рушвет засаждаха по едно дърво, горите в България никога няма да свършат! Индийският държавен глава е на посещение в България. По същото време се провежда селскостопански семинар и организаторите му са поканили височайшия гост да присъства. Докладчик изнася лекция за картофената реколта. Индийският гост взема думата и с гордост казва: - При нас в Индия, климатът е толкова благоприятен, че имаме по пет реколти от картофи годишно. Докладчикът го гледа изненадано. - Какво ви учудва? Това е самата истина! - Вярвам ви напълно. Само се чудя, кога им остава време да учат на вашите студенти?! Назначили полковник о.з. Иванов, като пазач в зоопарка. Вика го шефа и му казва, че ще идва на посещение партийно-правителствена делегация от чужбина, като той ще трябва да следи болният лъв да е в добро състояние, тъй като лъва е символа на държавата. Но ден преди посещението лъвът умрял и Иванов полудял да не би да бъде отстрелян от шефа. За целта вечерта взел на рамо умрелия лъв и право при препараторите. Изкормили го те, препарирали го и Иванов пак на рамо право в зоопарка. Облякъл лъвската кожа и почнал да се разхожда гордо из клетката. В един момент към него се приближава черната пантера и той почти се насрал от страх, защото тя го усетила, че не е истински и щяла да го хапне. Но идвайки към него, изведнъж пантерата му прошепва: - Иванов, спокойно, аз съм Кинчето от счетоводтството, да ти се намира една цигара в повече, че на слона им се пуши? На една поляна си пасе стадо крави, обаче естествено поляната била оградена с ограда от бодлива тел, че да не излизат хайванчетата. От външната страна на оградата обаче пасял як плодовит бик. Той съзрял красива кравичка с голямо виме и влажен поглед и след като си мучали известно време той се засилил, прескочил оградата, отишъл при нея и попитал: - Мууу, как се казваш, сладурче? - Амиии...аз съм Сивушка Недостъпната. Ама за тебе съм само Сивушка. А ти кой си? - Ами, аз съм Белчо Надарения, ама за тебе съм само Белчо, щото дарът ми остана да виси на оградата.