Неделя, 22 ноември 2026 | Кърджали Разкъсана облачност 14°
Съпругата: - Знаеш ли, скъпи, ще се наложи да бъдем по-предпазливи, когато говорим в присъствието на Тонито. Тя вече порастна, започва да разбира и ми задава неудобни въпроси. - Какви например? - Например, защо съм се омъжила за тебе.
Семейни 2,827 прегледа
Следващ →

Още вицове

Това е живота - пепел от роэи. Умират прекрасни цветя!Сьдбата не жали, всичко иэгаря, не жали дори любовта! Зара казва на Мел: - О, скъпа, не знаех, че мога някога да харесвам момиче! А Мел я успокоява: - И аз не мислех, че някога ще спя с мъж, но се случи. Въпрос: Защо слонът е сив, голям и набръчкан? Отговор: Защото ако беше малък, бял и гладък щеше да е аспирин. Малко момиченце: - Мамо, може ли да изведа кучето на разходка? Майката: - Не, скъпа. Кучката е разгонена! Детето: - А какво означава разгонена? Майката: - Иди в гаража, намери баща ти и го питай него. Отива в хлапето в гаража и пита бащата: - Татко, искам да изведа кучката на разходка, а мама не ми разрешава. Казва, че се била разгонила... Бащата мълчаливо взима тубата с бензин, топва в нея един парцал, а след това маже кучката между краката... - Готово! Сега можеш да я изведеш. Никой няма да я подуши... Момиченцето тръгва на разходка и след 10 минути се връща без кучето: - Тате, на кучката през две преки и свърши бензина. Сега едно друго куче я дърпа на буксир към къщи... Имам спомен от преди години.Веднъж след часовете аз и мой колега се отбихме до фурната.Пред нея гледаме странна гледка:огромна опашка,хляб има,но опашката не помръдва.Нямахме време да се редим и току да се върнем обратно,но някой извика: -Другари,да дадем ред на народните учители.Те са много заети в училището. Всички от опашката се съгласиха.Ние останахме трогнати от вниманието.Взехме си хляба,благодарихме на всички. На другия ден ни спира една жена и ни казва: -Абе,много наивни сте били това даскалите.Вчера на фурната са ви дали ред,защото чакали да свърши студеният хляб.Голяма услуга сте им направили! Да,ама не беше така.Продавачката,майка на наш ученик,грижливо бе увила в саковете ни топъл хляб...