Неделя, 22 ноември 2026 | Кърджали Разкъсана облачност 14°
Учението е злато, но аз не съм алчен...
Бисери 4,751 прегледа
Следващ →

Още вицове

Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина! Парадоксът с всепомитащото гюле и непоклатимия стълб намерил решението си, когато Чък Норис се ритнал сам в лицето. - Господин старшина, а има ли умни кучета? - Има, редник. Понякога има даже по-умни от собствениците. Аз имах таково... Иванчо се оплаква на приятел: - Струва ми се, че моите родители ме ненавиждат. - Защо така мислиш? - Дават ми странни играчки, като се къпя във ваната... - Какво ли не става за игра във ваната. - Така ли? Тостер, сешоар, разклонител?! По случай европейския ден за пътна безопасност маршрутките спазваха правилника за движение по пътищата за половин час.