Вицет — Кърджали

Идва автобусът. Спира на спирката. Вътре се пълни с хора. Изведнъж тръгва. Бързо, все по-бързо. Хората забелязват, че някакъв мъж тича зад него с последни сили. Започват да му се смеят. Един от пътниците се подава през прозорчето и вика: — Човече! Не тичай толкова бързо, тука ще се напикаем от смях… — Сега и ще се насерете! Аз съм шофьорът!

Разни 03.10.2017 2,051 прегледа

Следващ →

Още вицове

Двама приятели говорят: - Кво правиш ? - Убивам зомбита! - Но те не съществуват! - Ти виждал ли си? - Не. - Значи се справям добре! Особености на българската демокрация - уж народът решава за ядрената енергетика...И същият народ не може да види нито един договор по отношение формирането на цената на електроенергията.... Майка и дете молец стояли в един гардероб. Детето казало: - Мамо, хайде да излезем! Майка му отговорила: - Не! По-добре да стоим тук и да гризем това кожено палто. Детето възкликнало: - Жалко! Вчера като полетях толкова много ми ръкопляскаха! На двора играят момченце и момиченце. Момченцето казва: - Гледай, аз имам лопатка. - Аз пък имам кофичка. - А аз имам камионче. - Аз пък имам кукличка. Момчето си сваля гащите, показва си бубата и казва: - А виж пък аз какво имам! Момичето си поглежда в гащите, вижда, че няма нищо и отива да се оплаче на майка си. На другия ден протича следния диалог: - Гледай, аз имам лопатка. - Аз пък имам кофичка. - А аз имам камионче. - Аз пък имам кукличка. Тук момчето отново си сваля гащите. - А виж пък аз какво имам! - Много важно. Мама ми каза, че като порасна, ще имам сто такива... Журналистът е един мърморко, цензор, човек, който обича да дава съвети, регент на суверена, учител на нацията. Четири враждебно настроени вестника са по-опасни от четири хиляди щика.Наполеон Бонапарт