Сряда, 7 октомври 2026 | Кърджали Предимно ясно 17°
Трябвало ББ да мине през детектора на лъжата. Преди процедурата, когато всичко било готово, му обясняват: - Задаваме Ви въпрос - Вие отговаряте. Ако отговорите вярно - светва зелената лампичка, лъжете - червената. Ясно ли е? - Разбира се, че ми е ясно. - отговаря инженер, доктор по педагогика, каратист, пожарникар, охранител Боко Рапона. Светва червената лампичка.
Политически 3,643 прегледа
Следващ →

Още вицове

Полезен съвет към мъжете: "Ако жената ви напусне... запомнете, как сте го постигнали" Моряци корабокрушенци плават с лодка вече много дни, гладни, жадни... По едно време до тях доплава бутилка. Отварят я, а в нея - дух. Казва им: - Задето ме спасихте, ще ви изпълня едно желание. - Искам морето да стане от бира! - викнал веднага единият. - Добре, правя го бирено - казал духът и изчезнал. Гледат моряците - вярно, бира навсякъде. Вторият моряк обаче вика възмутено: - Какво направи бе, идиот? Сега трябва да пикаем в лодката. С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка. - Деца мои, умирам, донесете ми чаша вода. - Тате, първи януари е, всички умират, сам си донеси! Скарват се семейство, накрая жената зашлевява една плесница на мъжа си. - Само като си помисля, - въздиша мъжът, - че някога съм молил за тази ръка!