Сряда, 7 октомври 2026 | Кърджали Разкъсана облачност 13°
Две жени се разправяли: - Моят като го знам... Пак ще ми се прибере кьоркитюк... - О-о-о-о-о! Аз моя го отучих и сега не близва ама грам. - И как ма муцка? - Как ли? Ами вървя си по улицата и намирам една премазана котка. Вземах я и си отивам в дома. Напълних една кофа с ракия и "удавих" котето вътре. После излязох на пазар. Връщам се след време и к’во да видя? Нашият погнусен от гледката се зарече и до ден днешен не е близвал. Другата решила и тя да направи така. Всичко по "упътване", прибира се и какво да види? Нейният мил супруг на колене и усуква котката и: - Моля ти се котенце! Пусни поне още сто грама...
Семейни 3,755 прегледа
Следващ →

Още вицове

Разбрах, че не е трябвало да чета вицове през всичките тези години. Сега децата ми ги четат и ми ги разказват. Глупавите от нещастна любов се стрелят, умните пишат стихове, а само най-умните не се влюбват. Професор казва на студентите си: - Освен че създава компютърни специалисти, нашият университет прави и нещо още по-важно - спасява човешки живот! - Как така? - питат бъдещите програмисти. - Ами ако не беше той, вие можеше да се запишете в Медицинския. На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса. Ученически: - В картината си "Зима" художникът е възпял красотата на руското лято.