Имало едно време една принцеса,която никой не можел да задоволи. Всички които се опитали ги изнасяли на носилка от стаята й. По едно време дошъл един старец и тръгнал да влиза в стаята й.
- Дядо, да не ти се умира вече?-попитал го един от мераклиите.
- Не се притеснявай за мене, чедо- отговорил старецът.
Влезнал в стаята и след малко от там се чули охканията на принцесата и след известно време този път нея я изнесли на носилка. Като видели това останалите попитали старецът какво й е направил.
- Вие, главата вкарахте ли си?-попитал ги той.
- Ами да, разбира се -му отвърнали те.
- А с уши мърдахте ли?
Отишли група студенти на пикник и замръкнали. Нямало къде да спят и отишли до близкия манастир. Отива водача им и пита игумена:
- Дядо игумене, ще ни пуснеш ли да преспим?
- Виж, мойто момче, - казал игуменът, - ще ви пусна ама ти уреди нещо за чукане и няма проблеми.
Настанили се те в трапезарията. Решили да си лягат и отива пак същия студент при игумена. Чука на вратата на килията му.
- Влез, влез.
Влезнал той.
- Лопни мандалото че влиза хлад.
Затворил той вратата.
- Какво стана? Кандардиса ли някое маце? - пита игуменът.
- Ама дядо попе, аз… нали разбираш, те… никоя не искаше… а и вече е късно… дай още по някое одеало да се завием и да си ходя…
- Късно е чадо, мандалото лопна…