Малко по-късно при доктора дошъл селския поп, който имал голям корем и се оплаквал от болки в стомаха. Докторът му
сложил упойка и му изрязал доста от тлъстините на корема. Като дошъл в съзнание попа чул:
- Попе, оказа се, че си бил бременен. Я виж какво хубаво бебе си родил!
Попът ошашавен взел бебето и го отгледал, като негово.
След години, когато вече бил остарял попа и легнал на смъртно легло, казал на сина си:
- Сине, трябва да ти призная една страшна тайна. Аз не съм ти баща, а съм ти майка. А баща ти е поп Киро от съседното село.
Пътували в тайгата с шейна Брежнев, Тачър, Рейгън и Тодор Живков. По едно време след шейната се появила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл:
- Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочил.
Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала:
- Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочила.
Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изпод кожуха един автомат и избива глутницата.
Тошо с недоумение попитал:
- Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън?
- Че това за четирима стига ли? - казал Брежнев изваждайки шише водка от джоба си.