Умрях от страх, ти казвам! Аз изобщо нямаше да се кача в това такси, ама нямаше други. Само като видях шофьора и ми настръхна новата прическа за 25 лева. Страшен, ти казвам! А бе... Изглеждаше като човек, дето изсмуква меда директно от пчелите! Докато ме возеше, не гъкна. Половин час до вилата - пълно мълчание и Цеца Величкович до дупка! Едвам издържах. Стигаме на вилата, поглеждам... И какво да видя! Забравила съм си портфейла. Едвам си отворих устата да му кажа. А той нищо не казва. Само слезе от колата и отвори багажника. Извади едно старо одеало, постла го на тревата до колата, стои и ме гледа с един такъв рошав поглед. Изтръпнах!
Ама какво правите? - викам - недейте така, моля ви се! Три деца имам.
А той ме гледа още по-рошаво и ми вика:
- Ти имаш три деца, ама аз имам 30 заека. Късай трева и хвърляй в одеалото!
Умрял един човек. Заедно с него умряло и кучето му. И ето, че душата на човека заедно с на кучето, стоят пред една врата с надпис:"Рай. Забранено влизането с кучета".
Не влязъл човекът през тази врата, а продължил нататък в неизвестността. Повървял и стигнал до друга врата. На нея няма надпис, само един старец седи встрани. Човекът се приближил до него и казал:
- Извинете, уважаеми...
- Свети Петър съм аз.
- А какво има зад тази врата?
- Раят е зад тази врата.
- А с кучето може ли?
- Разбира се.
- А на предишната врата тогава, какво имаше зад нея?
- Там е адът. До Раят стигат само тези, които не зарязват приятелите си.