Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин:
- Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам".
- Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после?
- После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" - отговаря високия.
- Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после?
- Ами после рязах. До 1958 година…
Прибира се един и заварва жена си да плаче.
- Какво се е случило?
- Такава обида... Такава обида...
- Кой те е обидил, миличко?
- Майка ти!
- Че как? Тя не живее с нас! Даже не живее в нашия град!
- Написала ти е писмо, пък аз по погрешка го отворих...
Мъжът взема писмото, прочита го и пита:
- Добре де, къде е обидата?
- Ей тук, най-накрая!
А най-накрая пише:
Мила дъще, не забравяй да покажеш писмото на сина ми!