Червената шапчица, по Ф. Кафка
Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние.
Иванчо отишъл войник. Там попаднал на старшина, който се мислел за много умно копеле и обичал да се задява с Иванчо:
- Иванчо, кажи три.
- Три.
- Кой ти го наби. - Иванчо, кажи пет.
- Пет.
- Да ти го туря и отзад и отпред.
Писнало му на Иванчо и решил да си го върне на старшината.
-Другарю старшина, кажи петнайсет.
Старшината великодушно решил да даде шанс на Иванчо да го затапи.
- Айде, петнайсет.
- Чукам жена ти!
- Е, ама няма рима. - захилил се старшината.
- Няма рима, ама е вярно!