Беше топъл майски ден през юни. Тръгнахме преди час, а вече 5 часа се разхождахме. Времето беше приятно. Валеше проливен дъжд и слънцето силно напичаше. Видяхме сърна, с малките си зайчета и катерички, с техните синигерчета. Лисиците прехвърчаха от дърво на дърво и пееха омайно, а цветята ухаеха на развалени яйца.
Вълкът тръгнал да търси Червената Шапцица. След 30 минути търсене не открива нищо. Извенъж зад храстите, до него, тои съзира червена шапка и веднага скача върху нея. Чуват се звуци от бой, след което вълкът се подава със смачкана физиономия и псува:
-Мамицата й, пак я сбърках с червена барета.